Кортизолът, известен още като хормон на стреса, се произвежда в кортекса и се разгражда в черния дроб. Постоянно високите му нива, каквито има при хроничния стрес, се свързват с прекомерната пълнота, отслабване на имунната система, сърдечносъдовите заболявания, депресии и редица други състояния.
Учени от Мичиганския университет предписват хапче „природа“ на група от 36 доброволци: три разходки седмично сред природата с продължителност 10 минути или повече. Преди по време на и след експеримента нивото на кортизол при участниците се определяло чрез анализ на слюнката.
Доброволците можели да съгласуват дните за разхождане с програмата си, както продължителността и мястото им. Задължително обаче трябвало да минимизират стресовите фактори: „Хапче„природа“ трябва да се приема денем, да се избягват социалните медии, интернет, телефонните обаждания, разговорите и четенето“, обясняват учените.
Какво значат 20 минути сред природата за здравето ви
Разходка сред природата – финансирана от пациента терапия
Учени от Мичиганския университет предписват хапче „природа“ на група от 36 доброволци: три разходки седмично сред природата с продължителност 10 минути или повече. Преди по време на и след експеримента нивото на кортизол при участниците се определяло чрез анализ на слюнката. Доброволците можели да съгласуват дните за разхождане с програмата си, както продължителността и мястото им. Задължително обаче трябвало да минимизират стресовите фактори: „Хапче„природа“ трябва да се приема денем, да се избягват социалните медии, интернет, телефонните обаждания, разговорите и четенето“, обясняват учените.
Лечител тук е природата
Изследването показало, че дори 20 минути сред природата били достатъчни значително да се понижи нивото на кортизола. Хормонът на стреса намалявал най-много, когато участниците прекарвали около 20-30 минути сред природата.
Учените се надяват експериментът им да насочи вниманието към ефективността на хапче „природа“ като рентабилен терапевтичен инструмент, който да тушира отрицателните ефекти на градския живот тъй като мнозина прекарват време на закрито и пред екрани.
Още през 1984 г. шведският изследовател Роджър Улрих заявява, че дори самото съзерцаване на дървета има положителен ефект: пациенти, които гледали през прозореца на болницата след операция имали нужда от по-малко болкоуспокояващи и се възстановявали по-бързо.
През 2015 г. американският екологичен психолог Марк Берман добавя, че броят дървета в жилищните квартали категорично влияе върху здравето на хората: онези, които живеят в по-зелени райони по-рядко страдат от сърдечносъдови заболявания или диабет.
Друго проучване в Япония установява, че редовните и продължителни разходки сред природата увеличават броя на клетките естествени убийци, така важни за имунната система на човека.
В Япония shinrin-yoku „къпане в гората“ дори е част от държавното здравеопазване. „Горската медицина“ от 2012 г. е отделен клон на научните изследвания в японските университети. Тук също така се изследва и кои конкретни фактори допринасят за положителните ефекти върху здравето. Все още е неясно дали те се дължат на специална растителност. Има ли значение дали се разхождате в японска или европейска гора?
Източник: nationalgeographic.bg