Общество и култура - 2020-06-01 08:53:53

Раждането

       Автор: Д-р Александър Кобаков, АГО на МБАЛ „Света София“

       В дни на пълна промяна, когато един вирус направи нашия свят различен, е лесно да разберем, че не е толкова трудно да се променим. И ако разгледаме раждането в днешни дни, то е същото, като и преди, но не съвсем. Физиологичен процес на изгонване на плода през естествените родови пътища под въздействие на родовите сили. Но не само. Раждането е планиране на семейството. То е резултат от любовта на двама души. Но и не само.

В този процес са въвлечени много страни – родителите, техните родители, медицинският персонал, хората на властта и т.н. Ще ни се да вярваме, че родителството е нещо осъзнато и е копнеж, породен от истинската любов. Все повече двойки имат проблем със зачеването, все повече жени стигат до избора да станат родители сами, ползвайки донорска сперма. И все повече мъже избират да са донори и да не участват в отглеждането и възпитанието на децата. И това е далече от някогашните ценности на семейството, но животът продължава. Хубаво ли е, или е лошо, че има все повече „модерни семейства“?

Кризата. 

Ще кажат песимистите, че проблемът са парите и тяхната липса. Други критици ще кажат, че прекалено много се множат хора с ниско образование. Трети ще кажат, че кризата е духовна. Но ние живеем във време, в което на всеки появил се проблем можем да търсим решението заедно, като общество. И така... Къде е проблемът? Защо раждаемостта в България спада и говорим за демографски срив?

Днес всички имаме право на избор, а животът отдавна не е – роден, отглеждан, обучаван, обвързал се, създал семейство, потомство, пенсия и финал. Проблемът, за мен, е в това, че ние като общество нямаме еднакви ценности и идеали и всеки вижда нещата от своя ъгъл. И ако това е проблемът, то решението е създаване на еднаквост – всеки мъж се жени за жена и създава  семейство, което има две деца...?! И точно тук би трябвало всеки да каже стоп. Защото това е фалшиво. Защото всеки мъж, всяка жена и всяко семейство няма как да са еднакви. Нашето общество трябва да цени тази свобода и да я брани, а промяната от ниска към висока раждаемост да се случва не чрез задължения, а чрез възможности. 

Какви възможности са необходими? 

Трябва ли да бъдат поощрявани млади, образовани мъже и жени да създават семейства, без значение колко са „модерни“, като им се дават обвързващи финансови стимули, например, безлихвени кредити? Трябва ли да се стимулира финансово раждането на трето, на четвърто дете...? Трябва ли да се подпомагат младите семейства с деца в тяхното отглеждане, чрез достатъчно детски градини или домашни помощници, и трябва ли майките да имат дълги майчинства, колко дълги? 

Всяко младо смейство се сблъсква с едни и същи проблеми. Имат ли дом, имат ли достатъчно доходи за своите нужди, имат ли подкрепа от обществото, да планират ли деца, колко, кога? 

Бременността би трябвало да е един от красивите периоди в живота на една жена, на един мъж, на едно семейство, на една фамилия, на обществото ни. Така ли е? Спокойни ли са тези периоди? Какви са трудностите в тези периоди? Има ли достатъчно пренатална грижа в България? Достъпна ли е тя? Съвременна ли е тя? Истината е, че когато имаш достатъчно финанси, имаш всичко. Разходваме ли правилно нашите обществени финанси? И отново ще се попитаме: Дава ли нашето общество равен достъп на всички до здравеопазване?

Всички въпроси, които задаваме, е ясно, че са свързани с политика, с дебат? Има ли дебат в нашето общество за проблема „демографски срив“?

Какво се случва с лекарите, акушерките, медицинския персонал, ангажиран в процеса на грижа за бременни, раждащи и млади родители? Намалява ли персоналът? Липсва ли той на определени места? Има ли мотивация да работи? Финансово задоволен ли е? Има ли достъп до обучения, допълнителна квалификация, модерни технологии, съвременна апаратура? И най-същественият въпрос за мен – кой и как съблюдава всички тези хора успяват ли да почиват или работят до изтощение?

Ако ние, като общество, успеем да задаваме точните въпроси, да намираме техните истински отговори, да търсим отговорност от своите ръководители, да бъдем критични, то ние ще поставим „вярната диагноза“, а от там ще можем да вземем правилните решения, за да приложим необходимото „лечение“ и да променим днешната демографска криза, за да се устремим към така желания демографски бум.