Когато целият свят ги аплодираше от балконите на своите домове и тук в България те скромно, самоотвержено и дисциплинарано застанаха на първа линия. Един от тези герои е доктор Петя Хубенова от Александровска болница.Ето какво ни разказа тя тази сутрин в ефира на Нова.
"Самият избор да се занимавам с медицина е личен. Да-аз съм трето поколение, в семейството ми има лекари и от двете страни, от майчина, от бащина линия, но решението ми беше лично мое, дори имах лек сблъсък с родителите ми. Повече с баща ми, който беше решил, че това не е работа за жена, редно било да избера нещо друго, с което той беше много сладък, защото винаги ме е подкрепял във всичко и никога не сме имали никакви конфликти. Каза: "Стани балерина, стани пожарникар, как така? Не се занимавай това не е работа за жена.
Аз съм на 35 години и се водя "старши", което би изненадало поколението преди мен. Обикновено на 35 години си млад лекар още и си твърде зелен, и аз така се възприемам, имам още много неща да уча. Но средната ни възраст е между 25 и 30 години на лекарите. Когато стана така, че започнахме да приемаме пациенти с доказана инфекция с този вирус, аз бях дежурна нощна смяна, тъкмо бях дошла на работа. Направихме едно обучение как да се обличаме и как да събличаме предпазните облекла, преди да започнем реалната работа и според мен това е, което ни съхрани, нямаме нито един заразен.
В нито един момент не съм си задавала въпроса дали не е ли по-добре за мен да отида в чужбина, не е ли по-добре за кариерното ми развитие? Живеем във времена, в които ни е осигурено почти всичко. Мога да кажа, че всичко ни е на разположение. Комуникацията, с която разполагаме, възможността да се докосваме до последни изследвания, да следим всичко, което се случва в науката. Имаме условия за развитие и тук в България и мисля, че това е ценност. Така че да си на първа линия от една страна е въпрос на отговорност, от друга страна носи много голямо удовлетворение.
Избрах специалността,работата си и професията по вътрешен мотив. Истината е, че носи удовлетворение. Да си полезен, да си обществено полезен, това е един от най-силните мотиви за вътрешно удовлетворение във един човек. Как ни благодарят тези, които са станали и са се излекували, това е нещо, което не може да се опише със думи. Видиш ли човек, който е бил много зле да става, да се разхожда, да се храни отново-това е една радост, която нас ни държи месеци наред, откровено ви го казвам.
Много си мечтая за няколко дни отдих. Истината е, че от началото на годината не съм се виждала с моите роднини, които са от Варна. Имам малък племенник и ще си ги прегърна. Това нещата, за които мечтая. Не са много сложни.
Източник: Нова тв
Снимка: Клиника Бг