Общество и култура - 2020-05-21 16:04:55

Чалгата е психоанализа на широките народни маси!

Българският поп-фолк е толкова мощна и грандиозна култура, че вече трийсет години разцепва общественото мнение на две. 

Едни го презират, други го бранят, но за всички е ясно, че е важен фактор, що се отнася до психиката на нацията. Нещо повече, поп-фолкът е своего рода психоанализа на широките народни маси. Чрез него получаваме пряк достъп до техните най-съкровени желания и вътрешен живот.

Всеки опит да очертаем контурите на интелектуалните търсения и емоционални терзания на българския човек минава през териториите на поп-фолка. 

Същинска еманация на националния бит и душевност, например, е случката, разиграла се по време на събор в село от видинския край. Накратко, Азис излиза да пее. По време на шоуто спи с мъж, спи с първокласник, с поп, накрая ражда на сцената. Майка от първия ред, леко изнервена от кризата на средната възраст и тази на прехода, се обръща към синчето си и го плясва зад врата с думите „Бе, аз колко пъти съм ти казала, че не е прилично да си бъркаш в носа!“

Истории като тази разкриват неподозирани дълбочини на смислово-емоционалните пластове, затова с настоящия текст, ще ви представя кратка лична дисекция както на самия жанр, така и на лицата от двете страни на барикадата – мразещи/обичащи поп-фолка. 

За критиците, чалгата е презряно плебейско забавление и убиец на всеки екзистенциален смисъл. 

В нейно лице те откриват идеологически враг и поле за изява на претенциите си за възвишеност. Сещам се за една позната, която пърха с криле като фея, фръцва се и заявява пред всички "не понасям чалга!" При това без никой да я пита. Тя е тази, която наняса изпреварващ удар, а после дебне на посия. Такова изречение подвежда с привидното си простодушие, но всъщност играе много важна психологическа роля в укрепването на вътрешните й опори. 

Може да звучи абсурдно, но има хора, които градят своята идентичност въз основа на омразата си към други социални групи, апропо към чалгата. По тяхно мнение, на света има само едно нещо по-противно от чалгата и това е манталитетът, който тя поражда у слушащите я. Само че, музиката, скъпа фейо, не може да създава манталитет. Обратното е, манталитетът създава музиката. 

Дебатът се разгорещява и сега критиците вадят от ръкава си друго клише. Че това не било музика, а „тъпа цигания“. Само дето и това не е вярно. Защото, ако приемем, че циганите в България слушат и свирят чалга, то циганите в Русия слушат и свирят руски романси. Испанските цигани пък слушат фламенко, а аржентинските - танго. 

Изобщо, правенето на свирки винаги е било върпос на слух, на вкус или на подходящо място. 

А по наш‘те географски ширини - дали повече, или по-малко, свирачите неизменно са залитали към ориенталските свирки. Циганите нямат нищо общо с този процес. 

В основата на сбърканата представа за чалгата стоят държавните политики по официализиране и академизиране на фолклора, по времето на соц-а. 

Те го отклониха от естественото му развитие и в резултат на това се роди и проплака категоричният, но непризнат негов наследник - чалгата. Факт е, че много от големите академици на фолклорната музика като Филип Кутев намериха, аранжираха и показаха родния фоклор в красотата му, но забравиха, че фолклорът е ток, който непрекъснато следва да тече между изпълнител и потребител... Също като в песента на оркестър „Кристали“:„ток по тялото усещам аз при мисълта за тебе!“ Та и с фолклора трябва да е така. 

Самата етимология на думите folk (хора, народ от англ.) и lore (ученост, знания, история традиции) подсказва, че става въпрос за естествена проява на народната мъдрост, която най-често е сбор от човешката глупост. По тази причина понякога тя е доста вулгарна. А прелиствайки латинския речник, срещу "vulgaris", четем – понятие, чийто езиков еквивалент е "folk". За вулгарни се считат онези вкусове и разбирания, които са масови, битови и народни. 

В колективното неосъзнато, страстният поп-фолкър е индивид, комуто детските игри край дворния клозет на село са предизвикали неудържимото желание да се снима в тоалетните на елитни поп-фолк заведения. 

Кажете, има ли нещо по-народно от това?! За него Софи Маринова е не просто някаква чалга певица. Тя е, както се изрази една турбо-фолкърка - "(…) явление! Звездно явление!" В такъв случай, за мен - казах й – Азис е направо Халеевата Комета, Тони Стораро е Хикс Бузона, а Кондьо - Тъмната материя! 

Случайно или не, Софка е родена на датата в който умира Моцарт. Няма да го превръщам в метафора, ще кажа само, че събдата може да допуска случайности, ала народът – никога! Какъвто ти е народът, такъв ти е и Моцарт-ът.

Започнал веднъж, разговорът за връзката между чалгата и фолклора, задължително трябва да мине през анализ на съвременните лирически форми. Има едно позабравено народно умотворение на Марко и Снежина, казва се „Сексмашина“ от албума „Са-са“. Ако не ви е известен, не пропускайте да си причините този опус. Текстът започва ударно:

През гората мина секс машина 

който хвана, братче, не подмина! 

Хитрата сврака с двата крака,

а Кумчо Вълчо с пръсти щрака 

и в храсталака трака-лака 

и Кума Лиса се залиса.

Традиционно, куплетите в чалгата не са много важни, но трябва да ги има, няма начин. Тяхната задача е слушателят да премине възможно най-бързо към рефрена, който е същинският кючек – душа и смисъл на цялото произведение. 

Изправени пред трудността да запълнят виртуозния си инструментал с думи и съдържание, Марко и Снежина прибягват до прочутия метод на свободните асоциации, при който пациентът изрича първото, което му хрумне. Очевидно, умовете на двамата славеи са изпъстрени с невероятни поп-анималистично-фолклорни амалгами, включващи прочути приказни герои като Кумчо Вълчо и Кума Лиса.

Никой елитарен поет, прекарал безсънни нощи в рецитиране на Пушкин и Толстой не е в състояние да напише подобен умопомрачителен текст, дори да си го е поставил за цел. Това може да се случи само в коридорите на ума на народния гений, дълги и преплетени като лабиринт, където след всеки завой изниква по някоя случка, дочута от подпийнал чичо, току-що заклал прасето на Коледа, касаеща местен овчар с огромно въображение и изумителна гъвкавост. 

На практика, първият куплет отразява цели раздели от еротичните фантазии на предмодерния българин. Сексът с животни съпровожда всички етапи от историческото ни развитие и по тази причина отдавна се приема по-скоро за част от бита на операторите на млекодойни единици, както нарича Европейския съюз днес краварите и овчарите.

Генезисът на тези отношения има антични корени. 

Неслучайно е твърдението, че древните гърци са измислили секса, а прабългарите са го дообогатили, включвайки жените и някои селскостопански животни. Има сведения, че в онези времена вече съществувал първият презерватив - от овчо черво. Това кара историци да допускат, че в началото по-първичният балкански самец дори не вадел червото от овцата. 

Във втория куплет, Марко и Снежина посягат и към градския живот.

През града премина секс машина 

трепе и зарива, секс машина 

Сладката Мери го намери 

малкото Миме с лошо име 

Въпреки, че се долавят нюанси на агресия, BDSM-културата отсъства в този абзац, просто защото животът в града си е садо-мазо. 

Всички живеем в колективна самота, всеки в своя микросвят, постигаме онова, което искаме, но нямаме онова, от което се нуждаем. И тук лиричното дуо заявява ярка позиция какво е редно да стане, за да овладеем на време проблемните статистики, показващи, че колкото повече се технологизира обществото, толкова по асексуално става.

Сами виждате, народният творец винаги е на пулса на времето. Във вените му няма синя кръв, но и себеомразата и критикарството са излишни. Любен Дилов-старши казва – и да се срамувам, че съм българин и да не се срамувам, все съм си българин. Така че, по-добре да не се срамувам. Друг един поет е казал:

„Не сме безгрешни, но сме истински, 

обичаме и тези дето ни нападат

Защото имаме добри души, 

души, които могат всичко да прощават...“

Автор: Александър Грозданов