Отново е 1 юни и ние празнуваме Международния ден на детето.
Празникът се е появил в резултат от състоялата се през август 1925 г. в Женева - Първа световна конференция за благосъстоянието на децата, на която присъстват представители на 54 страни, които обединяват сили, приемат и подписват Женевската конвенция. С нея се провъзгласяват равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие, независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние.Основният принцип в Декларацията на ООН за правата на детето гласи: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си“.
Децата са най-важното нещо, децата са нашето бъдеще, нашата гордост, наша надежда, но и наша отговорност. Те заслужават днешния ден да е прекрасен, да имат сигурност и опора, стабилна среда тук и сега. Ние сме тяхното вчера, а те са нашето утре, но къде сме ние сега? Често се декларира, че се прави или ще се направи всичко за бъдещето на децата на България, но така ли е в действителност?
Печалната статистика и европейските долади и тази година посочват, че българските родители са с най-ниски доходи в Европейския съюз. Това се отразява и на децата. Относителният дял на бедните български деца е 32%, което прави около 380 хиляди българчета. Няма изгледи техният брой да намалее. Половината от българските деца не ходят на почивка, 43% от тях не спортуват, 33% от тях нямат подходящо място за учене и писане на домашните си, 35% признават, че не могат да си позволят купуването на една книга и обувки. Българските деца са сред най-болните в Европа. Близо 1/3 от българчетата не ядат всекидневно плод или пресен зеленчук, поради липсата на средства от родителите им. Нашите деца са назад в европейските класации по образованост, като 40% от 15-годишните ученици са неграмотни. България е на последните места в Европейския съюз по четивна и математическа грамотност.
Има високи регионални неравенства в достъпа до качествено образование, има цели области в страната, в които училищата са с по-ограничен материален и кадрови ресурс за качествен учебен процес. Проблем е и различният социален статус на родителите. Ключово значение има обхватът на децата в детските градини, но всяко шесто българско дете не е обхванато даже в задължителното предучилищно образование. Една от основните причини за това е финансовата бариера, високите такси за детски градини. В големите градове места в детските градини няма и родителите са принудени да водят истински войни и да участват в корупционни схеми, за да запишат детето си в детска градина.
Средният успех на държавата в грижата за децата според докладите на Националната мрежа за децата „Бележник“ в последните години е около «Среден-3». В тях те казват: „Живеем в държава, която постепенно убива децата си. Има възможности, има средства, но нищо не се прави. Гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи за бъдещето на държавата – за децата, не се прави“.
Време е в тази различна за всички нас 2020 година да осъзнаем, че децата определят онова национално пространство, което събира всички ни, което ни обединява и придава смисъл на националните и човешки усилия. За какво е един път, ако не води към щастието на децата ни? Към тяхното добро здраве, добро образование, пълноценно развитие, към техните мечти и високи стремежи, към тяхното добро бъдеще!
...Един ден надеждата казала на света: ''Не се опитвай постоянно да ме заличиш. Теб те има, защото аз съществувам''...
Затова моята надежда за децата на България е - да имат шанс да изживеят живота си така, както смятат за добре, да имат възможност и поощрение за всяко предизвикателство, което предприемат, да мечтаят смело и да постигат всичко с лекота, да бъдат благословени с приказно детство.
Зная, че ако искаме - можем да им го дадем!
И зная, че „На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни, трябват му повече възрастни с детски сърца“, както казва Иво Иванов в своята блестяща„Кривата на щастието“!
Честит празник, малки и големи деца на България!
Честит ден на надеждата!
Автор: Надя Клисурска