Автор: Александър Грозданов
Ще почна от там, че нямам любим месец. Пазя любовите си за по-важни неща. Но август е по-особен. Той припомня старата максима, че красотата ще спаси света. В това вярвал и един от най-прочутите носители на това име – Октавиан Август, докато жена му не напоила с отрова плодовете на любимото му смокиново дърво. Изводът е ясен: дръж любимите неща далеч от жена си, а красотата за себе си.
И макар да не му липсват поуки, лятото не предразполага към задълбочени размишления. А през август, особено, споровете дали Папи Ханс и Азис са гаджета, ще продължат да са по-вълнуващи за хората от смъртта на Октавиан Август, или от нарушената независимост на съдебната власт.
Погълнати от мокри ивици голота по плажа, забравяме за въпроси като: как да принудим Главния прокурор да подаде оставка. И вече се питаме: няма ли кой, най-сетне, да обясни на шкембето и задника, че тялото спира да расте след двайсет и петата година?!
Дори сезона да ви сварва подпухнали и наедрели, не се мразете! Не и повече, отколкото ви мрази държавата... Налейте си питие, сложете му две кубчета лед и се отпуснете. Не е отговор на проблемите, но пък помага да се забравят въпросите.
Тази лятна нагласа има само един недостатък. Прави ни пракалено щастливи, а опитът сочи, че прекомерното щастие може да вреди – особено ако се търси в неправилно време и по погрешен начин.
Възможно е да се отдадем на рисково предозиране с алкохол, наркотици, преяждане, или пренебрежително отношение към презервативите. А знаете - любовта заема едва четвърто място сред причините за брака, след лекомислието, алкохола и парите.
Всъщност, леките и красиви истини за живота, заместват грозните най-често там, където хората са голи – на плажа. Имено там, далеч по-лесно прибягваме до прибързани заключения и готови клишета за живота. Отдаваме в пъти по-голямо значение на привидното и плоското за сметка на оформящите се с течение на времето по-сложни и по-детайлни изводи.
Това обяснява и защо силно позитивните идндивиди проявяват по-малко креативност, а също и желание за протест, от онези, чиито положителни емоции са с по-осъзнат характер. Просто, прекомерното щастие от една позната и спокойна среда ги пуска лесно по течението на посредствеността.
Тук идва и добрата новина. И тя е, че решите ли да развеете трибагреник на жълтите павета, вместо да демонстрирате стопроцентово щастие на плажа, вие не проявявате слабост. А смелост, сила на духа и гражданско самосъзнание, с категорични ползи в дългосрочна перспектива.
Да се преструваме на щастливи и да вярваме, че по един или друг начин всичко ще бъде наред, стига да запазим усмивката на лицето си, си е доста превратна идея, която може да доведе до крайно съмнителни резултати. Особено във времена на политически сътресения, световна икономическа криза и вирусна епидемия.
Не казвам да се втурнем с угрижени физиономии на безпокойство, отправено към бъдещето. А по-скоро, да приемем, че в скептицизма и в опозиционните настроения може да има и предимства. Те, а не лекомислието и еуфорията ни карат да сме по-предпазливи и по-осъзнати в преценките си. Техният заряд може да подейства като мощен стимул, който да ни тласне към самоусъвършенстване.
Някой някъде беше писал, че август е следобедът на лятото. Горещ, ленив, с усещане, че всичко останало може да почака. Това е мигът от годината, когато понятието „плюс четиресет градуса“ невинаги значи метеорологична стойност. А, че някой ви е налял още една водка. На лице са всички условия за една неподправена приятност и наслада. И за целта въобще не са нужни лъскави ваканционни преживявания, или помпозни дестинации.
Щастието е състояние на духа, а не материална субстанция. На практика, може да се чувстваш напълно комфортно, полегнал на припек сред селския пасторал на семейния имот в Разстрелци. Но тогава точно, едно случайно отворено стори, да те изстреля на Кикки, или на Бедрум бийч и да остреля тотално целия ентусиазъм от прекарването до момента. После, докато се усетиш, вече си впрегнал целия си наличен ресурс за постигане на по-високо класиране в състезанието "Кой е по по най това лято". Чудиш се къде и как да се почекнеш, само и само аудиторията да не остане с погрешното впечатление, че си изостанал с материала. Скоро, развиваш зависимост непрекъснато да се доказваш и да получаваш външно признание за своето превъзходство. Но познайте какво: nobody cares.
Това е изначално глупава игра, с предварително предначертан драматичен завършек. Най-малкото защото винаги има по-добри играчи.
Отделно, неотдавна, университета на Хюстън оповести резултати от изследвания, които показаха, че дългият и чест престой в социалните мрежи засилва депресивните състояния поради явление, известно като “социално сравнение”. С други думи, без значение дали попадаме на снимка от поредния остров, посетен от Гери-Никол, или на по-семпъл, но не по-малко претенциозен сюжет като поседнала млада жителка от Рударци, засмукала наргиле в Бедрум, ние неусетно се съизмеряваме с тях. И неминуемо оставаме с чувството, че има и по-добър начин по който бихме могли да се изявим и да живеем.
Обликът на щастието е фундаментално несъвместим с имитациите на щастие. И точно сега - в навечерието на един от най-щастливите месеци, посветете остатъка до първи август на размисъл. Пренаредете приоритетите си и внимавайте какво щастие и какъв живот ще си пожелаете! Един просяк всеки ден молел Господ да направи живота му такъв, че дори и най-едрата банкнота да види на земята, да няма желание да се наведе да я вдигне. Чул го Господ и … го дарил с ишиас.