Свободно мнение - 2021-04-02 18:46:19

Ако е политик, но му нямаш ТЕЛЕФОНА, значи си прави ПИАР

Една сутрин се събудих и разбрах, че ще трябва да живея в държава. Аз не ща да живея в държава, защото е гадно, обаче усетих, че където и да ида по света, ще трябва да съм подчинен на държавата.

Все някъде ще трябва да ходя на училище, някъде ще трябва да си хвърлям боклука, някъде на някаква държава ще трябва да давам част от парите си, което е скандално, защото аз не искам държава, и тя не ме иска мене, обаче аз й плащам издръжката.

И тук излиза черната несправедливост: обидно ще е, ако тя, държавата, не ми даде поне един-едничък шанс да изкрещя в лицето й това, което искам аз от нея...

И ето, че сега ми дават тоя шанс, и трябва да съм луд, за да не се възползвам.

И не, друг начин няма - изборите са единственият. М ене ми е неприятно да го кажа, и не искам да се примиря, но е така.

Аз, или вие може да предпочитаме онзи начин, без избори - с друсане на въздуха с клетви и брътвежи, с правене на хуморески и задявки в мрежата, но така не се постига нищо, разберете.

И по аксиома, и на практика - с нарастването на отвратените от политиката, се увеличава и броят на отвратителните в нея. На отвратителните, не на прекрасните!

Ма, тия наши кандидат-политици ги виждаме веднъж на четири години, викат хората. По пазарите, на билборд, или на гости в обедната почивка във фирмата, за петнайсет минути. И за жалост си е  така, точно. 

Тук ще трябва да обидим политиците. Да ги питаме: "верно ли на вас не ви остана и един ден време, да си дойдете замалко от София? Ако не друго, то поне да си видите хората. Нали след четири години пак на тях ще чакате?"

Но имам още по-лоша новина за тях: истински политик е този, който познава избирателите си поименно. Който ти оставя личния си номер и ти вика "можеш да звъниш по всяко време."

Сега те питам и тебе, читателю, ти познаваш ли поне един народен представител от областта си? Телефона му имаш ли го?

В моя телефон няма номер на народен представител. Най-високата държавна длъжност, с която разполагам, и съм търсил в момент на нужда - е била на Областия Управител. Понастоящем, тя се заема от амбициозния и млад Стефан Мирев. Търсил съм го за какво ли не - от наистина належащи до напълно маловажни неща. И нито веднъж тоя човек не се скри, и не пропусна обаждането ми.

Истината е, че голяма част от значимите държавни начинания в нашата област са невъзможни без присъствието на Стефан Мирев. Хиляди нерви и телефонни обаждания вкара за програмата за саниране, например, която в крайна сметка обнови  69 сгради в областта до момента. Аз се надявам,  с негова помощ, в най-скоро време да видим и останалите 194 - вече подали молби - в красиви и свежи цветове, и с нужната изолация.

Мога да изброявам до безкрай, но ще изглежда сякаш съм решил да величая усилията и успехите му,  който така или иначе, чисто оперативно длъжността му изисква да полага.

Няма да говоря за тях. Не искам. По впечатлен съм от невероятното влияние, което има върху много хора с ума си, с характера си, с добрината си, дори със симпатичната си лудост да вярва и отстоява идеите си, независимо какво му струват. Няма такъв човек. Аз не познавам. И съжалявам, чувствам се ограбен, че не познавам други такива хора. Особено сред политиците.

Първата дума трябва да е доброта. Стефан Мирев е един добър човек. Това е рядко срещано качество – всички мислим, че дълбоко в себе си сме добри. Дори си вярваме повечето. Стефан наистина е добър. В негово присъствие човек се чувства, сякаш е седнал до Махатма Ганди. Излъчва доброта, но действена, а не така изсушена, папиросана, като на светците.

Мисля, че съм достигнал до едно прозрение за характера на Стефановата добрина. То е следното: не е достатъчно просто да даваш на хората, за да им помагаш. Нужно е да вземеш част от онова, което им тежи и да го носиш, заедно с тях. Така наистина им помагаш по пътя.

Стефан е такъв човек. Независимо от ранг и положение на човека, който го моли за помощ, Стефан се нагърбва – това е думата – нагърбва се с проблема. Проблемът става негов. И няма да се мъча да ви убеждавам – достатъчно е да попитате някой, който е имал пряк досег с него.

Стефан е точно този някой дето ти дава номера си и ти вика: „не го мисли, обаждай се, когато имаш нужда.“ Аз съм готов да дам номера му на всеки, който го поиска. Директно ви го пращам. Да му се оплачете, да поискате съдействие за нещо, или да напсувате него, или партията, която сега го издига за народен представител. Каквото и да е, по ваш вкус. Той не бяга.

И сега, когато го издигнаха за кандидат за народен представител, съм особено доволен, колко много хора има, чиято подкрепа вече усещаме. При това напук на индивидуалните партийни пристрастия. И така и трябва да бъде. Трябва да се гласува за хора, за личности, не за цветове и партии. Това второто го правят вашите баби и ви отчайват.

Ясно е, че сам човек трудно може да обърне земното притегляне и космоса, така че за всеки един животът да дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден, както казва поетът. Но сега поне ви се пада възможност да има човек в парламента, който да е вашият човек. На който да можете да звъните по всяко време.

Другата ви опция е досегашната ви опция. Може би тя ви харесва повече, не зная. 

Опитвам се да разсъждавам прагматично. А ваше е правото да се усъмните, и да не ми се доверите. Но и ваше задължение е да си давате парите под формата на данъци. Вие, така и така плащате музиката, по-добре я поръчвайте.

Бюлетина номер 28, преференция 105.

Ако искате утре, а НЕ в понеделник да е ден за размисъл - гласувайте в неделя. Прагматично и умно.

Автор: Александър Грозданов