Свободно мнение - 2022-06-18 15:06:27

Юри Михалков: Партията ГЕРБ шитва 24 май за геополитически празник на САЩ

Покрай кризата с правителството у нас, някак в сянка остана инициатива и внушенията за промяната на националния ни празник, чиито носители предлагат да се откажем от 3 март и да приемем датата 24 май. Политическата коалиция ГЕРБ-СДС вече обяви, че ще внесе тази инициатива в парламента, в мрежата се завъртя и статията на едно от знаковите й лица Деница Сачева по темата.

Идеята да се промени националния празник прилича на напъна да се открие топлата вода, но по погрешния начин. И в крайна сметка да се получи или вряла вода, която да изгори вътрешностите на историческото познание, или студен душ, който да превърне националната памет в някакъв айсберг.

Вземам хапче да смъкна емоционалната си температурата и обещавам да не злоупотребявам със свободата на словото и с пиперлийски фрази или нападки срещу носителите на тази идея, за да не пострада качеството на доводите.

И така, в дебелите книги пише, че националният празник е свързан с дата или събитията, при които отделните народи и нации извоюват или възстановяват своята не просто независимост, а държавност. При които те създават собствени органи на управление и водят своя държавна политика – било в интерес на определени съсловия, на по-голяма част от народа, било както управляващите я разбират независимостта. Ясно е, че няма такова нещо като абсолютно независима политика. Но така или иначе, всички народи или нации по четири посоки на света признават създаването на собствена държавност за национален празник или за Ден на независимостта.

„Пепел ти на езика“, са казвали старите хора, когато изречеш нещо лошо. Ще перифразирам тази пословица като „Пепел на мисълта ми“, но, а кажете сега, дали 24 май, този иначе най-български празник, с когото с основание се гордеем, че сме дали нещо на света, отговаря на тези критерии. Научил съм или съм си тананикал фразите „Върви, народе възродени/към светли бъднини върви“ още преди да чета и пиша. Правил съм го това не само върху рамене на баща ми, журналистът и писателят Стефан Михалков, по време 24-майските манифестации из централните софийски улици. Тези фрази са нахлували в главата ми, когато съм попадал на рисунките на Светите братя в книги или по вестници. Опитвал съм се да вникна в тях в скучаенето между детските игри

И въпреки това, дали приемането на славянската писменост през IX е извоюване или възстановяване на българската държава, която вече е съществувала над три века. Да, превръщането на славянската писменост в официална политика е исторически скок, която циментира езиково, религиозно, културно и духовно, но една вече съществуваща българска държава.

„Пепел на мисълта ми“, но няма как най-българският празник 24 май да бъде Ден на освобождението или на независимостта на България.

Всъщност нашата независимост не може да се побере в една дата, нито пък в едно десетилетие. Тя е процес продължил 30 години, преминаващ през три възлови фази – възстановяване на българската държавност със Санстефанския договор на 3 март, макар и във васален формат, Съединението на България на 6 септември 1885 година и окончателното обявяване на независимостта на българското царство на 22 септември 1908 година.

Официално за национален празник у нас се води 3 март - като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Като официални празници се водят още 6 септември - Ден на Съединението на България и 22 септември - Ден на Независимостта на България. Всъщност честваме последните два и като национални празници. Нито една от тези три дати не е национален празник без другите две. Това не е нещо необичайно, светът познава държави с повече от един национален празник.

Преди 10 ноември не чествахме 6 септември и 22 септември – знаем по какви причини. Но след това историческата истина възтържествува. Сега обаче радетелите за 24 май повтарят грешката на социалистическа България в опита си да отрекат по идеологически причини единия от празниците - 3 март. Това че ни е освободила Русия от турското владичество не отменя главното: от тази дата започва изграждането на съвременната българска държавност с конституция, парламент, правителства, министерства, държавни и обществени институции, с армия, полиция и пощи, със собствена политика в образованието и здравеопазването. Всичко това 24 май не може да го създаде. Апропо, именно след 3 март започнахме свободно да честваме и 24 май – по-точно от 1885 година, макар че сме го отбелязвали и преди 3 март, но не свободно.

Е, как да задраскаш Трети март? Как да го задраскаш, когато на тази дата се ражда днешната ни държавност, без нея нямаше да се стигне и до другите две дати на националната ни независимост. Неслучайно тази дата е била признавана от царска България чак до 1944 година, от всичките й правителства, партии и политици, както става ясно от сборника “Трети март – празникът от Освобождението“, чиято поява дължим на академик Иван Юхновски и издателство „Захари Стоянов“. Неслучайно върху тази дата се е отбелязвала у нас дори, когато Хитлер бе нападнал СССР. Неслучайно на нея не са посягали такива заклети русофоби като Александър Цанков, ген. Иван Луков или германофила Богдан Филов. „Пепел на акъла ми“, ама дори и тези три зловещи фигури в нашата историята не са били загубили мярата за историческа почтеност.

Като аргумент на своята теза противниците на 3 март вадят думите на Апостола, че „който ни освободи, той ще ни зароби“. Е, как ще ни е заробила Русия, щом скоро след Освобождението се дистанцираме от нея. А при двете съдбовни и трагични за нея исторически касапници на ХХ век,  – Първата и Втората световни войни – бяхме в стана на нейните врагове. И сега, покрай Украйна, за трети път се озоваваме там.

Апропо, и при двете световни войни ни се стовариха две от общо трите национални катастрофи (първата бе Междусъюзническата война). Явно невидима ръка има не само пазарът, а и историята, която не е пропускала да ни накаже заради цивилизационната ни непочтеност. Всъщност ако някой ни е „заробвал“ след 1878 година, това е била политиката на западните „велики“ сили, които в повечето случаи са били противници на българската независимост. И са я подкрепяли, само ако са могли да я разиграят като геополитическа карта срещу Русия.

Радетелите на 24 май явно не си дават сметка, че погазват и Априлското въстание. Без неговата саможертвеност нямаше да се стигне до Трети март. Това не е обикновено въстание. То е българският дял към собствената ни свобода, не по-малък от подвига на опълченците на Шипка. Ако там те все пак са имали възможността да защитят свободата ни дори с телата на убитите си сънародници, батачани не са могли и това да направят и е трябвало да минат през саможертвено заколение, без да знаят дали това ще даде резултат. Свободата сме си я извоювали и на дръвника в Батак. „Пепел на мисленето ми”, но 24 май не е обагрен с толкова свята кръв, за да бъде и национален празник. Макар че по света има национални празници и без проливане на кръв.

Радетелите на 24 май погазват не само приноса на Русия към нашата свобода, но и другите две дати от 30-годишния процес на съзиждане на националната ни независимост. Пращат в склада да прашясва, например, Съединението. Те се имат за западнофили, но посягат върху събитие, при което Западът изиграва и конструктивна роля за независимостта ни.

„Празник, който няма да ни разделя на русофили и русофоби, а ще ни обедини като българофили“, това е един от доводите на Деница Сачева за 24 май. Най-вероятно така ще говори и ГЕРБ-СДС. Макар и напипала „най-българския кръвоносен съд“, тази идея ще раздели още повече обществото ни – макар и умно, но това все пак е кощунствено пренаписване на историята ни. Ядосваме се на македонизма край Вардара, а сами манипулираме и изтърбушваме историята и националната си памет.

Плюс съмненията, че идеята е подсказана или одобрена от САЩ или Великобритания със зловредния замисъл веднъж и завинаги да се скъсат историческите ни връзки с Русия.

Всъщност покрай Украйна идеята звучи като антируска санкция на коалицията ГЕРБ-СДС и изобщо на десницата ни. Най-малкото заради това българското разделение ще стане още по-дълбоко. И вместо празник на просветата, националният ни празник 24 май ще стане геополитически празник на САЩ. Ако целта на ГЕРБ и десницата е да увеличат антиамериканските настроения у нас, ще я постигнат на 100 процента, че и отгоре.  

И последно, с тази идея ние стреляме в крака си? 24 май има и общославянско, общочовешко значение. Това се признава и в чужбина. С „национализация“ на празника не омаловажаваме ли точно това негово значение?

Автор: Юри Михалков/фейсбук