На 7 декември се навършват 111 години от рождението на моряка, революционера, великия поет Никола Вапцаров. Великите слова живеят във вечността. Поклон пред Вапцаров!
Поетът на морето и машините, както е известен Никола Вапцаров, е роден под най-високия връх на Пирин в Банско през 1909 година. Увлечението му по литературата се превръща в желание самият той да твори и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали“.
Никола Вапцаров учи в Морското машинно училище във Варна (1926 –1932), по-късно кръстено на негово име. Морското училище събужда във възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците, а след като е уволнен от фабриката в Бараково, се премества със семейството си в София през 1936 година.
През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни”. В нея са побрани едни от най-значимите произведения в българската литература. Арестуван е през март 1942 г., а на 23 юли е осъден на смърт от царската монархо-нацистка власт, а самият Борис отказва да го помилва, макар че са приятели. Още същата вечер Вапцаров е разстрелян.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.