Общество и култура - 2020-05-30 20:06:34

Тънкото изкуство да не ти пука за прочетеното в Self-help книгите

Общество и култура Тънкото изкуство да не ти пука за прочетеното в Self-help книгите

Джо от Кентъки имал брилянтни идеи как да развие бизнеса на шефа си, но непрекъснато бил критикуван от него и винаги оставал лишен от възможности за изява. Една сутрин, докато висял в задръстването на път към работа, Джо получава прозрение свише, че тайната на успеха е в това да спре да се влияе от критиките на шефа си, да добие нужната самоувереност и да поеме живота в свои ръце. Така, Джо напуска работата си и основава свой бизнес, който добива чутовен успех.


Подобна история може да намерите в почти всяка книга за самопомощ. Чрез съветите в тях животът на героите накрая винаги става по-хубав и по-прост. И с всеки изминал ден се разхубавява и изпростява. 



Селф-хелп книгите са модерност, различна от бита на селскостопанския труженик и по тази причина са натоварени с ярък културен ореол. Те отразяват амбициите на градския човек, поразени от житейските гръмотевични бури, които нерядко ни отклоняват от пътя към мечтаната кариера, перфектната фигура или трайното щастие. Обещават безоблачни дни, а това могат да гарантират само метеоролозите и истинските психолози.



Опитвам се да размишлявам върху нещата и техните предназначения. 



Ще почна с едно болезнено откровение. Всички сме на местопрестъплението на собствените си житейски катастрофи и усилено търсим оцелели. Странното е, че ги дирим на места, където няма да ги открием – например в селф-хелп книгите. Следваме шаблони и съвети, надявайки се, че ще ни заведат я до фитнес залата, я до по-комфортен офис, или на самотен връх на Хималаите, където да ни осени тайната на щастието. Истината е, че на върха на планината няма да откриеш друго щастие, освен онова което ще донесеш със себе си. Най-малкото защото на където и да се завъртиш, задникът ти е все отзад. 



Тиражите на селф-хелпа са впечатляващи, затова - тълкувайки тяхното предназначение и мотивация на авторите им, се сещам за думите на мой приятел, доктор–проктолог, който само за последната година е бръкнал в над 1500 задника и на въпроса защо продължава, отвръща: „човек все от някъде трябва да си вади хляба!“ 



И щом има хора, които четат подобни книги, защо да няма такива, които да си го вадят чрез тях. 




Ако тази тенденция продължи – както е казал Айнщайн – две неща ще ми носят усещане за вечност: Вселената и селф-хелп читателят. Всъщност Айнщайн не е е казал точно това, но пък със сигурност негова е мисълта: „Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.“



Границата между опростеното и изпростяването, обаче, неминуемо се прекрачва, когато главен приоритет е не с какви очи ще бъде видян даден продукт, а колко на брой ще са тези очи.  За да влезе в масовата култура, един продукт трябва да се популяризира така, че да стигне и до най-некомпетентния член от аудиторията й. Все пак, всяко стадо се движи според скоростта на своя най-бавен бивол, както твърди The Buffalo Theory. 



В опитите да бъдат обяснявани сложни процеси по прост начин, се губят редица съществени неща. И практиката показва, че задълбаването във фикционално щастие всъщност отваря повече и по-големи бездни.  



Д-р Пламен Димитров е психолог в продължение на повече от 30 години, с авторски текстове в областта на екзистенциално-психодинамичното консултиране, аналитичната организационна и социална психология. Той разказва един опредлен случай (https://www.facebook.com/plamendimitrov.bps/posts/10220958254009885 ) за негова пациентка, която решава „да изглади всички дразнещи я несъвършенства с помощта на богатата й библиотека от книги за самопомощ.“ С течение на времето, „идеята, че може да избира каква иска да е, „за да бъда самата себе си”, се превръща за нея в тираничен императив, който я прави все по-тревожна и объркана, вместо да й носи търсената свобода, хармония и мъдрост.“ – пояснява докторът.


„Глория (псевдонимът й за записките по случая) твърдеше, че много иска да избере как да живее все по-добре, но - както стана ясно още в първите ни сесии, - това постоянно я водеше до нарастваща тревожност.“ – допълва още д-р Димитров. 


...„ Глория стриктно беше изпълнявала в продължение на години техните указания и формули, но всеки път приложението им на практика я беше водило до нарастващи неудовлетвореност от себе си и желание за нещо по-добро.“ 


Истории като тази показват, че селф-хелп книгите не са особено благонадеждни, когато целим да се справим с емоциите си. Основната причина за това е формулирана прекрасно от д-р Сюзън Дейвид,  психолог в медицинския факултет на Харвард, тя казва: „Стремежът да си съвършен – или винаги съвършено щастлив – може единствено да те направи уязвим за безсилието и провала.“ Казано по-оптимистично – цялото това наивно преследване на идеален живот, следва да се сведе до заключението: „като за произлязъл от човекоподобна маймуна се справям доста прилично!“  Всички останали фикции, в които бихме заставили себе си да вярваме, почти сигурно биха влошили нещата.


И понеже споменах д-р Дейвид, ще ви дам един безплатен селф-хелп съвет: 

следващият път, когато прекрачите прага на книжарницата, а дай Боже всички да можем да го сторим час по-скоро, прекосете щанда на жанра „пилешка супа за душата“ и приковете петите си пред нещо не до там редичко, сладникаво и с малко калории. Протегнете ръка към „Емоционалната пластичност“ на споменатата вече Сюзън Дейвид. 


Изследователските й трудове са представени в издания като Харвард Бизнес Ревю, Тайм и Уол Стрийт Джърнъл, а впоследствие биват събрани и издадени в посочената книга. В нея се третират въпроси като „защо се чувстваме по този начин“, и „какво бих могъл да направя, за да променя да се чувствам така в бъдеще“ с помощта на научни изследвания и доказани психологически принципи.


Науката е единственото надеждно средство в изграждането на стабилни вътрешни опори. Доверете се на нея. Не на последния бивол. Тя, а не той ще издърпат стадото напред.    


Автор: Александър Грозданов

Библиография:

© Димитров, П., (2018, под редакция),

Как (да) живеем? Екзистенциално-психодинамични практики в консултирането и живота. 

ISBN 978-954-91472-9-2.