Общество и култура - 2020-09-01 10:26:43

"Станах писател, защото чувствах нужда да разкажа нещо за Македония"

Общество и култура "Станах писател, защото чувствах нужда да разкажа нещо за Македония"

   "Станах писател, защото чувствах нужда да разкажа нещо за Македония", споделя Димитър Талев пред близки и може би в тази негова страст най-ясно се оглежда мечтата му да напише "Под игото" на македонските българи.


Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 година в град Прилеп, област Македония, тогава все още под османска власт. Расте в партиархално семейството на майстор железар, възпитан в дух на православна сърдечност и възрожденски патриотизъм. Брат е на революционера от ВМОРО Георги Талев. На 9 години остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 година.


След гимназията Талев посещава лекции по медицина и по философия в Европа. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г., след което изучава и завършва славянска филология в Софийския университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Именно те искат да го привлекат като научен работник, виждайки огромния му светъл потенциал, но той решава, че неговото призвание е да бъде писател. Издава книгата „Сълзите на мама“ – увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя неговият син Братислав Талев, „за отношението към дома, към майка, към Бог“. Талев споделя напълно моралните принципи на християнството. Близкият му приятел, писателят Владимир Свинтила пише за него, че „на младини е марксист“, но впоследствие „пръв у нас извървя пътя от Маркс до Христа“.


Работи във вестник "Македония, където през 1927 година започва като коректор, преминава през редактор и главен редактор, за да стане негов директор през 1933 година. 


Талев приема анексията от 19 април 1941 г. като дългоочакван щастлив завършек на македонските борби. Писателят вярва, че родният му край завинаги остава в пределите на българската държава и затова благодари на германското оръжие. Той скърби и за отишлия си цар Борис, но бичува индиферентната родна интелигенция, която не се вълнува от изхода на Втората световна война. Талев воюва с перото си срещу противниците на Райха – болшевишкия СССР и плутократите от Англия и САЩ. Тогава идва 9 септември 1944 година и животът му се променя брутално...


Тогава Димитър Талев е обявен за националист и шовинист от новата политическа конюнктура, която позорно още през есента на 44-та година го арестува, и захвърля по различни затвори и концлагери(както самият Талев ги нарича). За късмет на всички нас, а ни самите комунисти, огромният гений на българското романово мислене се оказва голям не само в таланта си на белетрист, а и на оцеляващ българин. И въпреки издевателствата, въпреки глада и нечовешкия труд, Талев успява да извърви всяка една "следваща страшна крачка" до своето физическо спасение, за което огромен принос има неговият голям приятел и колега Георги Караславов.


След 1948 г. семейството на Димитър Талев е изселено от София в Луковит, където още няколко години живее в условия на обществена изолация.


В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век властта променя коренно вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на по-патриотични позиции. В резултат на това Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Писателят дори е отличен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1963), „Народен деятел на културата“(1966), избран е за член на Управителния съвет на СБП, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е за народен представител в 5-ото (31-вото) Народно събрание през 1966 г.


Именно през 50-те години на миналия век авторът-романист Димитър Талев успява да осмисли, да синтезира и да пресътвори историческите си концепции. В тези години вече е натрупан достатъчно литературен и културен опит, който позволява на Талев да възсъздаде своите мащабни епически платна и вечни литературни класики-"Железният светилник"(52г.), "Преспанските камбани"(54г.), "Илинден"(53г.), "Гласовете ви чувам"(56г.). Той става част от така наречената "епическа вълна" в началото на 50-те години, към която принадлежат Димитър Димов, Георги Караславов и други автори.


Големият творчески връх и мечта на Талев са предшествани от редица белитристични произведения("Златният ключ", "Старата къща", "Великият цар") - в които той все по-определено се насочва към темата за Македония, за българския бит и историческо мислене. Особено значение в този смисъл е тетралогията му "Усилни години"(28-30г.), в която и по собствено признание на автора, и по общата преценка на литературната критика става първооснова на сагата за Глауешвия род.


И България и светът винаги са имали нужда от гения и духа на талантливия. Без неговата енергия, без неговата сила и неговата магия националният ни живот би спрял:

   "Душата ми е в това дърво! Като мине време, като потъмней, ще стане още по-хубаво. По това ще ни познават някога людете, ще ни знаят."


Автор: Д. Попов


Последни новини