Общество и култура - 2020-05-23 21:16:22

Самотната мъжка компания и справедливостта,която не достига

Когато преди две години апотеозният Любен Дилов-син пое Плейбой, проведе неголямо социологическо проучване, което да покаже какви хора четат списанието. Оказа се, че близо 70% са оборотни млади момичета, които се вълнуват какво харесват богатите мъже. За целокупното женско съсловие обаче, мислите и чувствата на бедните мъже си остават мистерия. Особено на онези, уединени в самотни групички от по петима. За да потуша тази остра социална несправедливост, днес повдигам завесата.

Според една малка тривиалност, ако светът се управляваше от жени, повечето държави нямаше да говорят една с друга на собствено емоционално основание. Напоследък обаче, все повече качества, които по навик приписваме само на жените, почнаха да обладават и мъжките селения.

Причините за това са много. Като почнем от женската еманципация и стигнем до факта, че истински родител днес е този, който е успял да научи сина си от малък как да нанася очна линия без да се гледа в огледалото. 

Или иначе казано, каналът на историята отдавна вече е засмукал схващането, че от едно момче се очаква да построи къща, да засади дърво и да направи свой син, а от родителя - само да му напомня да не прави и трите с един и същ инструмент!

Прелибералните родителски практики направиха живота на младия български мъж по-хубав и по-прост. И с всеки изминал ден все повече се разхубавява и изпростява...

Едно пряко следствие от тези процеси е също и споменатото в увода - че Playboy се купува предимно от момичета, макар на корицата му винаги да е пишело Entertainment for men!

Успоредно с това, има едно друго явление, което всички можем да потвърдим и без социология, достатъчно е просто да се разходим в извън-карантинно време из кафенетата на родния квартал. 

Става дума за онази неизменна част от градския пасторал, разложена на припек, дебнеща за женски обекти като огладняла хиена - млада девствена антилопа. И макар погледите да са настървени, глутницата остава безучастна към плячката. Едва ли ще сбъркаме ако предположим, че точно тази порода млади български самци е визирал проф. Иван Славов, изричайки фразата "българският мъж е с надървен поглед и замислен член!"

Замислен, че животът се е отнесъл несправедливо с него. Той заслужава красивата мацка, но шибаният живот не мисли така. Честичко, той не вини себе си за това положение, а живота като цяло и околните в частност. 

Красивите, защото са красиви. Богатите, защото са богати. Известните, защото са известни.

Това резултира в безутешно групово ръкомахане и високи децибели по повод на току-що отминалата красива жена. Как да я впечатлят, те свеждат едва ли не до прости математически формули от типа: богат+плочки = успешна среща. 

Тежка заблуда е, че намесата на пари води до секс без ангажименти. Понякога, по-скоро спада в графата „ангажименти без секс“.

Та, седят пичовете немили-недраги в кафенето и излъчват цялата тази незаслужената обида, която животът им е поднесъл. Седят и търсят виновник за това положение на нещата. Красивата мацка отдавна вече е просто точка в хоризонта и трябва да е потънала в гузни чувства, че не иска да е с никого от тях. Като говорим - в този момент тя е главният виновник! 

Черна несправедливост, подхранвана също от мощни хормонални инжекции, пряко влияещи на либидото. Между 14 и 30-годишна възраст, мъжкото тяло се пръска от хормони, които отприщват у него чутовно желание. Тестостерон, пролактин, прогестерон, кортизол, и ред други.

Това, съчетано с творческо безсилие, гарантира пряк път към поредица от лутания, умувания, клетви и брътвежи.

Тази гледка обаче, в никакъв случай не е жалка. Тя е 

Парад на естествения оптимизъм...

...Тържество и въплъщение на психологията на малката група! 

В нея, с течение на времето всеки заема ролята, която кореспондира най-добре с темперамента и емоционалния му натюрел.

Един ще заеме ролята на лидера, друг на палячото, трети на жертвата. 

Всички се напасват и заживяват в една трогателна симбиоза на взаимно съглашателство и препотвърждаване на мнения, оценки и възгледи за света. Което осигурява страхотен комфорт за членовете на групата, но също така ги отделя от реалната среда, капсулира ги и изкривява мненията им. Прави ги неадекватни и скоро превръща всяко тяхно съприкосновение с действителността и останалата част от обществото - в меко казано болезнено преживяване.

Оставени сами, или поставили себе си на пустинен остров, хората се превръщат в нещо друго. Срещал съм много такива Робинзоновци. Някои са тъжни и нещастни, други жестоки и озлобени. Всички обаче са ограбени. При това - най-често от себе си.

Връщам се обратно към мнението им за жените - те са убедени, че знаят всичко за тях, но по силата на своята изолираност от света, всъщност не знаят нищо. Представата им е опростена до елементарни форми на предметна вещественост, нещо като роботизирани секс-кукли, чийто код за достъп така и не успяват да отгатнат. Или го знаят, обаче днес баш просто не им се занимава - трябва да разходят кучето и да качат дърва на баба си. 

Иначе ехе-ехе, до сега пет пъти да са ги опраскали.

Светът е голям и краища дебнат от всякъде

И къде му излиза краят на цялото това? Ще ви кажа, но моля, не фрийквайте… 

Краят му е в политиката! Преди години чух в забравен новинарски репортаж, че демокрацията се е родила тогава, когато красивите жени почнали да отказват на бедните мъже. 

Така че, и скъпи дами, и драги господа, нека се постараем следващата стъпка да не е абсолютна диктатура!

Автор: Александър Грозданов