Общество и култура - 2020-09-06 05:29:13

Съединението - блестящ политически акт и впечатляващ пример за историческо постижение

   Автор: Кирил Манилов

В последните години много често чуваме по медиите историци и публични личности да казват, че истинският български национален празник е Съединението, като изтъкват факта, че това е единственото събитие което едностранно и недвусмислено е подкрепено от целокупния български народ от двете страни на тогавашните двете български държавни образувания - Княжество България и Източна Румелия. Тази теза има достатъчно тежест, но има и някои моменти, които убягват на обикновения читател и няма да ги срещнете в никой учебник по история. Учебниците обикновенно нахвърлят няколко дати, събития, но в никакъв случай няма да могат да предадат реалната атмостфера преди, по време и след самото Съединение.

Публично известните факти, които всеки шестокласник трябва знае, понеже Съединението се учи в 6-ти клас, вървят хронологически по следният ред - още сс оформянето на Източна Румелия като самостоятелна административна единица, макар и де юре подчинена на Османската империя, в нея се образуват комитети с името "Единство", което ясно показва тяхната цел - единство с кого, това е ясно на всеки членуващ там. Минават се няколко години, събитията назряват и един слънчев ден на 6 септември 1885 г. Пловдив осъмва с нова власт. След няколко дни там пристига и княз Александър Батенберг и официално двете територии се обединяват. Всъщност ако трябва да бъдем честни събития кой знае какви няма, че да назреят - в двете български държави си върви нормален политически живот - сменят се управления, либералите идват на влас, после консерваторите ги сменят, после обратното и т.н. 

Колкото до Източна Румелия, там са готови да се обединят с Княжеството още година след Освобождението, но това не важи за обикновения народ, а по-скоро за по-буйните глави като Захари Стоянов, Данаил Николаев, Сава Муткуров, Райчо Николов, Коста Паница и т.н. Пловдивчани добре знаят тези имена, защото на всеки от тях жителите са кръстили улици. Животът в Източна Румелия си тече нормално, в Княжеството също, дори трябва да отбележим, че няма някакво конкретно събитие, несправедливост, тормоз или прочие от страна на формално османските власти. Такива всъщност изобщо няма, даже полицейските служби са изцяло с български характер, османците разчитат на лоялността на висшите чиновници, поставени да управляват провинцията. Впрочем самата османска власт е била наясно, че рано или късно Източна Румелия ще се обедини с Княжеството, но разчитали на старото римско правило "Разделяй и владей" като разчитали, че властта на местните българи назначени на всякакви постове, ще им се услади и няма да искат да я заменят, обединявайки се с Княжество България. Впрочем подобен принцип ползваха и съветските ръководители като назначаваха в съветските републики лица от местен произход, а не спуснати хора от Москва, като често се случваше те да са по-лоялни, макар и от друг етнически произход. 

Това не е новост в световната история - паралели има в Римската и Византийска империи, Британския Радж в Индия (раджите са били много по-лоялни към британците, макар и етнически да са индуси), Манджурия и т.н. Само че в нашия случай явно османците се подвели, защото в нощта на самото Съединение единствените лоялни на Истамбул се оказали една шепа хора. Буквално дори и не са една шепа, защото едната шепа са пет души, а в случая са трима - началникът на пощата, който настоявал генерал-губернатора Гаврил Кръстевич да повика редовна турска войска, а после в суматохата убил Райчо Николов, поручик Жандов, който тръгнал с хайка срещу четниците идващи откъм Чирпан и убива няколко от тях, както и майор Коростилев ръководещ охраната, който даже заповядал на ротата да стреля срещу хората обградили сградата на генерал-губернатора , но те свалили пушките и му се изсмяли. Самият генерал-губернатор, от когото се очаквало да защитава турските интереси, изобщо не реагирал, при все че знаел за готвеното събитие, изчакал спокойно да дойдат да го арестуват, като казал "Е какво, нека бъде Съединение, та нали и аз съм българин".

Не по подобаващ начин обаче реагирали българския княз Александър Батенберг и министър-претседателят Петко Каравелов - те през това време били в Шумен да наблюдават военни учения. Князът се дърпал, страх го било от реакциите и на Русия и на Османската империя, и с право - в случая обаче по-лоша била реакцията на първата, отколкото на втората. Колкото до Османската империя - там дори не си помръднали пръста и след като няколко дни по-късно от всички краища българите изпратили войска да пази евентуално нахлуващите турски войски, се оказало че от другата страна на границата, откъм днешния Свиленград, няма и кьорав турски войник. Тогава градът носи името Мустафа паша, този град и след Съединението останал в турската част, той ще бъде присъединен към България след Балканските войни. 

Нека се върнем към Батенберг и Каравелов, макар и предупредени няколко дни по-рано, първият се колебаел, вторият пък изобщо не вярвал, че нещо се крои в Пловдив. Когато телеграфът затракал рано сутринта на 6 септември 1885 г. с текст "До Негово Височество българския княз. Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество.". Лудите глави, така да се каже, провъзгласили Съединението от негово име, без да го питат. Поставен пред свършен факт, Батенберг хванал файтона, стигнал Шипка, повъртял се малко, може да се каже играел театър, защото ако не е бил съгласен, щял ли е изобщо да тръгне в тая посока, ами не към София. Там били и Стамболов и Каравелов, дръпнали по една пламенна реч, направиили аналогия с Юлий Цезар и преминаването на Рубикон, и князът се спуснал към Пловдив, посрещнат от радостното население. Че княз Александър не е играел театър, а е сериозен, ще покажат и действията му само месец и половина по-късно по време на Сръбско-българската война, където за последен път в нашата история български владетел на кон с извадена сабя ще влезе в сражение.

Събитията след самото Съединение и реакциите на големите европейски държави няма да споменаваме - съгласни, несъгласни, никоя не успяла да направи каквото и да било, което да раздели отново обединените територии. Въодушевлението е толкова голямо, че българите в обединените земи са готови да защитят на всяка цена Съединението. Това е един политически акт, на какъвто малко други народи са били способни. Не заради мащаба му или заради отражението върху световната политика по онова време, а защото е един впечатляващ пример за историческо постижение, базирано върху волята и въжделенията на един народ, извършено през главата на Великите сили и защитено с кръв по уникален начин и при крайно неблагоприятни в политическо отношение условия. Това е и причината Съединението да е толкова скъпо на сърцето на всеки наш сънародник. 

Честит празник, българи!