Новини - 2021-10-06 06:20:06

Проф. Иво Христов: Лявото у нас трябва да си изясни кои точно слоеве представлява

Иво Ангелов Христов е български професор, юрист, социолог, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Проф. Христов, какво означава заявката на Крил Петков и Асен Василев, че с десни инструменти ще се печелят леви избиратели? Как кореспондира тя с отдавна битуващото мнение, че у нас няма ляво и дясно?

Виждам формално противоречие.  Ако няма ляво и дясно в България, нещо, с което съм склонен да се съглася, как се съчетават намеренията на тези политици с десни мерки да привличат леви избиратели? Или го има лявото и дясното и тогава ще се предприемат подобни заявени действия, или ако ляво и дясно няма, е безсмислено да се залагат такива цели. Факт е обаче, че подобни противоречиви намерения се оказват възможни в едно общество, където лявото и дясното не са обозначения на реално съществуващи социални феномени, а са етикети без съдържание, дошли по второ направление от Запада.

Прави впечатление, че дойдат ли избори, много от политици започват да говорят за леви политики – вдигане на пенсиите и на доходите. Как избирателят да разпознае кои са носителите на лявото и кои популистите?

Преди да преминем към въпроса за левите политики, трябва да си изясним кои са левите социални субекти. Този въпрос много деликатно се избягва вече 30 години в условията на нищо незнаещото понятие „преход“. Българското общество е политическо неграмотно, както и неговата политическа класа. Затова използва тези думи, без да знае тяхното съдържание. Това служи като предпоставка обществото  да бъде излъгано, а после да тъгува. Основната задача на една партия е да представлява определени обособени групи в едно общество и аз питам чии интереси точно представляват партиите у нас. Когато се отговори на този въпрос, отговорът на въпроса с политиките ще дойде много лесно. Но когато няма социални котви,  формата става съдържание и се започват словесни еквилибристики за леви и десни политики. Как може българското общество да е дясно, при положение, че  60% от хората живеят под границата на бедността  по европейските стандарти? Същевременно имате лява партия, която пада надолу. Това противоречи на здравата логика и означава, че тези социални слоеве или си намират грешни представители, или не припознават тази партия. Според мен истината е някъде по средата.

Какво точно трябва да направи БСП, за да видят ясно тези социални слоеве свой представител, който да се бори за интересите  им?

Ние въведохме понятието „счетоводителски социализъм“, който образно казано означава да преместим едни пари от едно перо в друго. Това не е социализъм в класическото му понятие от 19 в., а е социален патронаж или нещо друго социално. Няма желание да се види нещо много съществено – каква е структурата на съвременното българско общество и да се види доколко тези понятия ляво и дясно, социализъм и несоциализъм са адекватни тук и сега. Истината е, че има каша в главите на хората, което предоставя терен на демагозите, които 30 години ни управляват.

Какви са печелившите ходове на БСП в тази ситуация?

Това е сложен въпрос. Първото, което трябва да се каже е, че БСП трябва да предефинира ясно социалните групи, чийто интереси трябва да представлява и да престане с клишето, че представя хората.  Кои хора? Хомо сапиенс? Когато е ясен социалният рефер, социалната котва, която се представлява, оттам нататък цялата политика, стратегия и тактика също са много ясни. В момента има люшкане от единия на другия полюс и така се срива доверието. И аз отново питам какво означава лявото в България в 21 в.?  Не във Франция, в Германия или в САЩ, а у нас. Ние сме една периферна демодернизирана страна на ръба на Ориента. Нямаме пролетариат в класическия смисъл на 19 в.  В такъв случай излиза, че лявото представлява маргинализирани социални слоеве. Ако ясно се каже, че се представляват пенсионерите, това означава, че бюджетният социализъм е адекватен. Но тогава не може да се заявява, че лявото представлява малкия и среден бизнес , защото се получава каша в главите и действията.  Затова е необходимо да има яснота за социалните слоеве. Да не забравяме, че естественият резервоар на всяка една партия са младите хора. Преподавам на студенти и виждам, че у нас има много млади хора, които са левичари, но не припознават БСП за свое представителство. Политиците трябва да работят по този въпрос, а не да смятат, че проблемът със стесняване на електоралната база в  следващите пет или десет години няма да ги засегне.  

Може ли да се каже, че лявото в Европа се завръща, след като социалдемократите победиха в Германия, както и че това е възможен отговор на щетите, които причини пандемията?

Лявото в Западна Европа, изключвам Централна Европа и нашия край, няма нищо общо със задачите на лявото в България. Това, че има етикет „ляво“ изобщо не означава, че германските социалдемократи и българските социалисти са еднакви.  Днешното ляво там не е нищо друго освен обслужване на световния глобалистки проект с псеводолеви позиции, защото тези партии не защитават позициите на работническата класа, която там обективно не съществува и заради техническия прогрес. Затова лявото там започна да представлява различни малцинствени групи – сексуални, етнически  пр. Този перфиден проект беше пуснат от края на 60-те години с Парижката пролет. Тогава борбените зъби на лявото бяха извадени.

БСП обаче е част от това пространство, защото сме членове на ПЕС, но пък е критикувана, че не споделя част от позициите им. Това не е ли противоречие?

Българските реалности твърде много се различават от германските. Ние не можем да реализираме реалния български дневен ред, защото той ще влезе в противоречие с общата рамка, която ни е зададена от нашите западни приятели. Ако реализираме тяхната рамка, ще влезем в противоречие с българския обществен ред и затова се въртим  като пиле в кълчища в това противоречие.

Основният аргумент срещу левите у нас е, че те искат повече държава в икономиката и това е лошо. Колко лошо може да е всъщност?

Сериозно ли? Нека тези, които твърдят, че това е лошо, да отидат да видят как е във Франция, в Испания, в Германия, или пък в САЩ  -държавата, наречена меката на капитализма, и  там да видят за какво точно става дума. Колкото и да е странно, представител на работническата класа в САЩ беше Доналд Тръмп, към който гнусливо поглеждаха интелектуалците от средите на левеещите глобалисти. У нас трудно може да се говори за държава в икономиката, защото индустрията е на командно дишане, голяма част от работническата класа отдавна е заминала навън. Имаме профсъюзи, които са колаборатори на държавата , а лозунгите за демонтаж на държавата служеха за демонтаж на българското общество преди 30 години. И това трябва да е ясно.

Каква трябва да е лявата позиция по въпроса за закриване на въглищните централи?

Защо не се поставя въпроса кой подписа съглашението за закриване на въглищните централи и кой носи отговорност за това, както и дали това решение е съгласувано с българските интереси, защото става въпрос за хляба на близо 200 хиляди българи, които пряко или косвено са заети в този регион. Става въпрос и за българския енергиен баланс. Какво се случва с него? Затова трябва ясно да се каже, че тези решения се взеха по времето на управлението на ГЕРБ тихомълком , без много шум, а негативите ще са върху всяко следващо управление, което трябва да ги изпълнява.  В момента Полша защитава своите въглищни мини.

Автор: Иглика Митева

Източник: socialisti.bg