Общество и култура - 2021-03-03 08:46:14

Проф. Андрей Пантев: Светът не е длъжен да знае, ние трябва да помним 3 март

На 3 март 1878 г. държавата България възкръсва на европейската политическа карта. Сбъдва се мечтата за Освобождение, за която са се борили и загинали хиляди български книжовници, просветители и революционери.

„От гледна точка на съвременна България не трябва да забравяме, че целият свят е бил изненадан от зрелостта на българското общество да създаде своя държавност. Въпреки всички огорчения, разочарования, несбъднати блянове ние успяхме да покажем, че можем да се самоуправляваме и да създадем една система, при която се реализира името българин, забравено през дълги векове на един мрачен период под управлението на чужда и враждебна власт.”

В средата на XIV век, когато страната България е силно разпокъсана и отслабена от безкрайните битки с Византия, на политическата сцена излиза нов силен играч – Османската империя. Българските владетели започват съпротива, но войната, която водят до 1396 г., приключва с гибелта на Второто българско царство. България първа от балканските държави попада под османска власт и преустановява своето съществуване за пет века.

Българите не спират да се борят за възстановяване на своята държавност, вдигайки редица неуспешни въстания още през първите десетилетия на османското владичество. През 1875-76 г. настъпват тежки времена за Османската империя. Покорените балкански народи се вдигат на бунт. 

В средата на XIV век, когато страната България е силно разпокъсана и отслабена от безкрайните битки с Византия, на политическата сцена излиза нов силен играч – Османската империя. Българските владетели започват съпротива, но войната, която водят до 1396 г., приключва с гибелта на Второто българско царство. България първа от балканските държави попада под османска власт и преустановява своето съществуване за пет века.

Българите не спират да се борят за възстановяване на своята държавност, вдигайки редица неуспешни въстания още през първите десетилетия на османското владичество. През 1875-76 г. настъпват тежки времена за Османската империя. Покорените балкански народи се вдигат на бунт. 

През 1877 г. руските войски преминават Дунав, и Свищов става първият освободен град. Повече от половин година продължават боевете при връх Шипка, особено ожесточени са героичните сражения за Плевен. В началото на 1878 г. е освободена и бъдещата столица на свободна България – град София. На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-78 г. и петвековното ни робство.

На 3 март дължим признателност, историческа благодарност, синовен поклон на всички онези знайни и незнайни воини, загинали за свободата на България. Дължим им идеята, че не са живели и загинали напразно. Каквото и омерзение да изпитваме от съвременния свят, ние сме особено място на политическата карта на европейския континент. Светът не е длъжен да знае за 3 март, ние трябва да помним този ден. Но все пак трябва да се знае, че има хора, които са умирали за това днес да има знаме и химн, парламент и чествания.”

За първи път Освобождението се чества във Велико Търново на 19 февруари 1879 г. С решение на Народното събрание през 1991 г. 3 март е обявен за национален празник на Република България.