И тази година няма да пропусна да припомня на всички и, особено, на онези, които хулят вчерашния празник, защо и ние би трябвало да почитаме този Ден на Великата Победа и да уважаваме героите си от Великата война!
На 30 март 1945 година със заповед на Върховния Главнокомандващ Й.В.Сталин Москва за пръв път чества със специален салют победите на 1-ва Българска армия срещу фашистките части в Унгария в тясно координация с командването и частите на 3-ти Украински фронт!
Общо 3 пъти Москва отдава чест на храбростта на войниците и командването на 1-ва Българска армия:
- за победоносните й действия в последната голяма отбранителна операция на съветските войски - Балатонската - по отразяване на операцията на Вермахта с кодово название "Frühlingserwachen" ("Пролетно пробуждане");
- за приноса й в Надьканижско-Кьормендската настъпателна операция срещу Групата армии "Юг" на Вермахта, вселедствие на рабиването на немците в която на 13 май 1945 1-ва Българска армия се среща с 8-ма Британска армия около Клагенфурт;
- за успешните боеве при Секешфехервар и овладяването на нефтеносния район около Надьканиж в рамките на Виенската настъпателна операция.
Мъжът в средата на снимката, хулигански килнал фуражката по кавалерийски тертип, е ЕДИНСТВЕНИЯ чужд висш офицер, взел участие в Парада на Победата рамо до рамо с най-изтъкнатите съветски военачалници! И единственият, комуто ЛИЧНО е разрешено да носи фуражката си не "по устав" по време на парада!
Това е генерал-лейтенант Владимир Димитров Стойчев, Командващ 1-ва Българска армия, участвала в провеждането на Белградската, Виенската и Грац-Амщеттинската военни операции и посрещнала края на войната в полите на австрийските Алпи.
Критично отнасящ се към монархията, отказва участие в Деветоюнския преврат 1923 срещу правителството на Стамболийски, заради което е освободен от длъжност и арестуван. По-късно участва в преврата на Кимон Георгиев на 19 май 1934, заради което по-късно отново е наказан по заповед на Борис III, започнал гонения срещу нелоялните офицери, уволнен в запас арестуван и интерниран първо в Малко Търново, а след това в 10-та дивизионна област Кърджали.
Подкрепя събитията на 9 септември 1944, след което последователно е назначен за Началник на Софийския гарнизон и Командващ 1-ва Българска армия.
Изключително ерудиран човек и офицер, ползващ 9 езика. Кавалер на най-висшите командирски ордени на СССР - Орден "Суворов" 1-ва степен и Орден "Кутузов" 1-ва степен. Награден с Офицерски кръст на Ордена на Почетния легион и Ордена "За заслуги" (Франция), Орден "За военни заслуги" 1-ва степен (Испания), Орден "Партизанска звезда" 1-ва степен (Югославия).
Два пъти Герой на НРБ, Герой на Социалистическия труд на България, три Ордена "Георги Димитров", пълен кавалер на трите степени на Орден "За храброст", Орден "Народна република България" 1-ва степен, Орден "За народна свобода" 1-ва степен, Орден "Девети септември" (с мечове).
А днес името на този достоен човек и пълководец носят една улица и един квартал в гр.Жуков, Калужка област, Русия (с личния си активен принос за осъществяването на което се гордея без неуместна за случая скромност!).
За да се знае и помни!
Подборката е на Леонид Шопов.
Автор: Пламен Пасков