-Здравейте, господин Пасков! Добре сте дошъл в пазарджишко!
-Добре заварил! Че е удоволствие е да обикаляме всички краища на нашата българия, но вашият край наистина е специфичен в добрия смисъл на думата и това не е протокол на любезност. Обикалял съм много не само родопската част на Пазарджишкия край, а и другите краища, но не искам да се занимаваме с туристическо описание Защото предполагам че не това е целта на въпроса ви, но откровено имам много топли чувства от вашия край.
-Благодаря ви! Искам да ви попитам, тъй като българите имат все по-голяма нужда от нов тип политици, от зрели и отговорни хора, които не са участвали във властта, вие като човек, който е видял това нещо, какво е първото, което ще промените, когато влезете във властта на България?
-А това е много труден въпрос от гледна точка на това, че хората си представят влизане във властта като влизане в парламента, което което е неравно. Други си представят влизане във властта като влизане на министерски нива, което също не е равно на власт. Трети си го представят като президент или премиер-министър на парламента, което изглежда като власт, но реално също не е власт. И това не е опит да избягам от отговорност в бъдеще време, това е именно защото познавам механизма как работи всичко това. Главният проблем, който поражда тези лоши политики, които са омерзили, отвратили хората, които са ги разгневили, които както вие казвате-са пожелали и искат да видят някаква нова политика, е колониалният модел на управление.
Но новите политики и политици не винаги е равно на по-добрите. Новите политици и политики винаги могат да бъдат по-лоши от старите, защото това което ние имаме като политика е Функция на системата, а именно на системата за външно колониално управление на страната. Тоест когато имаш външно управление, и когато имаш колониален капитализъм, което е социален дарвинизъм до степен на пълен канибализъм, ти нямаш отговорности нито социални, нито морални, нито юридически, към населението, към данъкоплатците, защото е единствената отговорност на такива колониални администратори, които ние погрешно наричаме Политици, е към към белия сахиб, към определени посолства, към определени НПО-та, към определени представители на чистата колониална власт, което е дълъг и много интересен разговор.
Тоест ако искаме ние да променим нещо, аз в личното си качество и ние като група от "Възраждане", които са както Членове на партията, така и хора в гражданската квота, трябва ясно да разберем, че имаме не просто списък от беди и задачи от типа на корупция, бедност, лошо образование, лошо здравеопазване. Знаете, всеки ден го дъвчат навсякъде по всички останали канали. Всички тези неща, целият този огромен отровен букет от беди,несгоди и проблеми са функция, и следствие на модел, тоест ако ние влизаме в политиката и парламента, за да решаваме този списък от страдания, трябва да обясним първо кое ги поражда, а ги поражда именно външно управляемия колониален модел, какъвто е той от няколкостотин години насам към всички, които са в подобно на нашето положение. И второ-ако ние казваме, че искаме да решим тези въпроси, дали ще е демографски, дали ще е безработица, дали ще е деиндустриализацията, дали ще е образованието и другите вече изброени, ние трябва да определим, че за да ги решим, ние трябва да имаме правото да планираме, и да решим какво искаме да направим с тези беди, с правото, което се нарича Суверенитет, който в момента е отсъстващ, липсва. Суверенитетът и правото на един народ да взема полезни, разумни и изгодни за него решения, за своите територии, за своето население, за своите държавни граници, да упражнява своето право на контрол, отговорност и власт. За всичко това както за териториите така и за ресурсите, така и за населението.
Когато това право е отнето и е иззето, и е изнесено чрез външни НПО-та , чрез външни посолства, чрез външни структури от типа на валутен борд, от типа на европейски фондове, от типа на кохезионни фондове, от типа на български лев, производен на еврото, еврото пък е производно на федерално резервния долар и на световната банка, на международния валутен фонд, Когато тези зависимости са толкова плътно преплетени, те те поставят в зависимост, подобна на тази-ако сърцето на един човек бъде изтръгнат от гърдите му , закачено там на някакви тръбички и някой друг контролира вече това сърце-помпа за съществуването на нашия организъм, пълноценна кръв, витамини, вода, отрова или нищо, ако ние върнем нашето сърце да работи в нашите гърди за благоденствието, и за съществуването на нашия голям политически народностен държавен организъм, само тогава ние може да кажем "Боли ме малкия пръст на лявата ръка, лекуваме го така и така, защото това е предизвикано от това."
Докато всички тези проблеми са нерешими на ниво колониална администрация и те са направени да бъдат нерешими, то ние не можем да заявяваме отговорно, достойно, с разбиране на проблема и с честен подход към хората за решаването на всичките тези изброени проблеми. Най-важното е да бъде разбрано, че имаме работа. Тоест най-важното е да бъде разбрано, че имаме работа с действия. Проблемът с действията се решава като закачим проблема, причината. И ако ние не можем да назовем причината, ако ние не можем да я разберем, това в медицината се нарича диференциална диагностика. Тоест ние може да имаме различни симптоми, примерно главоболие, обаче това главоболие може да бъде от тумор на мозъка, а може да бъде и просто мигрена. Мигрената с аналгин ще се оправи, туморът се лекува по съвсем друг начин. Ако ние нямаме диагностика, ние казваме на човека "Такъв мехлем направи, от тези хапчета пий", трето, четвърто, пето, но ние нямаме диагноза. Нямаш ли диагноза ти нямаш правилен подход. Без причината не можеш да назначиш правилното лечение, за да излекуваш пациента в социалните системи, в политическите системи, в държавните системи, геополитически системи. Подходът е абсолютно аналогичен. Ако не говорим за списъка от беди равно на симптоми от медицината, ние не можем на парче да ги решаваме, защото те са структурно цяло и са следствие от, както казах вече, сакрални причини. Да назовем истинската причина, а именно външно управлявания колонизиран статут на България в условията на капиталистическа колония. При това низова капиталистическа колония.
Администрацията на капитализма като система, която употребява благата, а именно хранителната субстрактна база, от която тези, които са горната аристокрация на системата капитализъм, черпят от такива като нас. Ние сме торта под краката, ние сме земята под краката им, ние сме храната, която те употребяват без да ни питат, и ние сме градивният елемент за тяхното благоденствие. Никой от тях обаче няма да се замисли и няма да се загрижи за нас. Тоест ако не искаме да бъдат решени всички наши натежали проблеми, които хората олицетворятват чрез образите, които виждат на телевизорите във вид на политици, на носители на експертизи, на някакви други там гурута, които плашат народа или успокояват народа, или му обещавават страшни неща. Тези хора докато не назоват истинските причините те няма да могат да решат истинския проблем. По тая причина ние имаме проблем, който не се решава с избора на нови политици, но имаме проблем, който има системен характер. Щом има системен характер значи ние имаме нужда от системен подход, а системният подход предполага познаване на тази система и желанието да заменим тази система с друга по-добра система, която е съществувала, която е работила. Исторически е доказано, че може така да се прави, а не да предлагаме замяната на тази система с нещо, което никога никъде не е работило, но ние смятаме, че това ще бъде по-добро, защото има и маса ненаучна фантастика в политиката, която се бълва момента в момента от средства за масова информация, затова я правя тази уговорка, това е много важно. На такъв кратък, но по-дълбок въпрос като вашия не може да има лесен, прост и еднозначен отговор, затова трябва да бъдат разбрани нещата в цялост .
-Днес всички говорят за повече доходи, за повече култура, но възможно ли е да градим силна икономика и култура в състояние на демографски колапс?
-Демографският колапс е пряко следствие на колониални практики, защото всяка съвременна англо-саксонска колонизационна система предвижда 5 Де, последното което, но най-главното, най-важното е депопулация. Тоест ъкращаване населението, тоест в този демографски колапс, за който и вие говорите. В също време изграждането на икономика възможно само ако ние имаме правото да решим какъв тип икономика искаме да направим, а това е така наречения финансово-икономическите суверенитет.
От петте форми на суверенитета-външнополитически, вътрешнополитически, финансово-икономически, военен суверенитет и културен суверенитет, това е третият-финансово-икономическият. Ако ние имаме суверенитета и правото ние да заповядваме на Българската народна банка да стане национална банка, която лимитира български левове за нуждите на българските предприятия, на българската икономик по-цялостен хармоничен план, който предвижда изграждането, развитието, издигането на българите не само в материално-имуществено положение, но и във всяко едно отношение. Пълно задоволяване на материалните и технологичните потребности на хората, когато ние имаме правото да заповядаме на тази банка. Тогава тази банка започва да имитира български левове и ценни книжа, които са направени така, че да се стимулира, да се изгради, да се развива и да се разширява именно тази наша икономика.
Така беше до 1989 г. Затова бяхме в космоса, затова имахме голяма армия, затова имахме 3500 големи индустриални предприятия, атова бяхме в шесто технологично ниво, и затова изнасяхме маса продукция не само за европейския съюз, но и за голяма част за така наречените западноевропейски страни. Това е нещо което днес на днешните българи им звучи като научна фантастика, като нещо невъзможно. Но това беше реално. Така че ако не възстановим правото да отстояваме нашия суверенитет и го защитаваме с всички възможни средства, в това число и с оръжие в ръка, да не позволяваме повече някой друг да ни вземе това право за взимане на решенията у нас, за нас е в наша полза. Тогава ние може да планираме икономиката, тогава ние можем не просто да решим демографския въпрос, а тогава за 50 години в България може да имаме над 25 милиона българи пълноценно население.
Сега ще ви дам няколко примера: Погледнете една държава, която се нарича Тайван. Там живеят на един остров, който е една трета от територията на България, те са 23 милиона население, при това населението е само по периферията и далеч не е наблъскано само по небостъргачите. Погледнете една държава като Холандия-тя има по-малка територия от България, но има 17 милиона население. Погледнете една държава като Бангладеш-тя има 120 хиляди квадратни километра ние имаме 111000 квадратни километра, в Бангладеш 186 милиона, повече дори и от Русия.
Аз не говоря да правим такива свръх гъстотти, но давам примери как това е възможно. Погледнете една държава Северна корея, която също е на 120 хиляди квадратни километра и те са 25 милиона население, Но понеже Северна Корея е много неприличен пример, погледнете на държавата Южна Корея, която е на същата територия като Северна Корея, тоест и на същата територия като България и са над 60 милиона население, без да има някаква опасност това да е нещо научно невъзможно, като в началото на тези две Кореи в 1953 година и двете са били около пет милиона и нещо население. Тоест те са били със стартов демографски капитал, какъвто България в момента има. Тоест ако някой ми беше казал, че сега ще са с толкова жители-една с 25, а другата с 60 милиона население, щях може би да си помисля, че някой е прекалил с някаква фармацевтична субстанция или високи алкохолни градуси. Затова на днешните българи като им кажеш ,че България трябва да бъде не колкото днешните 7 милиона, а трябва и може да стане 25 милиона на нашата територия, те си мислят, че това е невъзможно, защото е невъзможно.
(следва продължение)