Новини - 2024-07-12 16:04:31

Опитват се да изстискат 6 милиона от община Пазарджик заради договор, сключен от Тодор Попов

Община Пазарджик дължи неустойки от 6 милиона лева, стана ясно от изявление на кмета Петър Куленски пред медиите. Той обяви, че за сключения през 2020 година договор от бившия кмет Тодор Попов и допуснатите убийствени за общината и гражданите клаузи в него ще сезира прокуратурата. 

За иск на стойност близо 6 милиона лева към община Пазарджик от фирмата за рециклиране на отпадъци станало ясно едва вчера, което довело и до преглед на договора с нея. От текста станало ясно, че общината е задължена да плаща тежки неустойки за всеки ден просрочие по плащания в размер на 115 000 лева. Заради просрочие от 4 месеца (юли-октомври 2023г.) в размер на  над 2 000 000 лева към сепариращата организация  (равно на 50 дни), сумата дължаща се от общинското ръководство вече е 6 000 000 лева. Общината е била уведомена за това чрез Искова молба.

Петър Куленски обясни пунктуално процесите, довели до днешната ситуация:

Започваме през 2020 г. когато община Пазарджик изгражда инсталация за сепариране и компостиране на отпадъци, която се намира в непосредствена близост до Регионалното депо. След приключването ѝ следва обществена поръчка и на 16 септември 2020 г. Общината сключва договор за управление на сепариращата инсталация с едно обединение от фирми, които са обединени в Център за рециклиране в Пазарджик – ЕКОР ЕООД, Томов Трейд и Екобулсорт ЕООД. Договорът е за срок от пет години, като прогнозната му стойност за 23 млн лв.

Най-общо казано според договор всеки камион на входа на тази инсталация заплаща по 102 лева на тон, с включено ДДС. Операторът на това дружество от горепосочените фирми има задължение да приема отпадъка и да отдели от него рециклируемите материали, а остатъците да депонира в съседното депо.

Защо договорът е трайно неизгоден за хората? Общината не получава нищо за извлечените от отпадъка материали за рециклиране – хартия, стъкло, метали, пластмаса. Те се продават от фирмата и съответно добавят още суми към тази, която по договор плаща ежемесечно Община Пазарджик. Това не е така в договорите с други общини, които ползват облекчения ако не получават приход от тези материали. По думите на Петър Куленски става дума за тонове от материали за рециклиране годишно, които са собственост на Общината и от които в общинската хазна не постъпва нищо. Количествата са видни от справките изпращани към РИОСВ от сепариращата фирма. Кметът подчерта и това, че 2/3 от отпадъка предаван за сепариране подлежи на рециклиране.

2 декември 2021 г. с анекс се променя чл. 52 и страните се съгласяват всичките им спорове да се разглеждат не в българския съд, на три инстанции и се гарантира справедливост, а да се гледат от арбитраж, който е единствена инстанция. Липсва възможност за проверка на решението по същество. Не може да има обжалване. Нещо повече днес въпросният арбитраж отказа информация за входирана при тях искова молба, с мотива, че нямат деловодна система. Ние сме поверили на него делата си, а той няма деловодна система и това способства злоупотреби. В началото на 2022 г. Общината завежда иск в арбитража срещу дружеството и най-общо казано операторът на сепариращата инсталация дължи сумата от  1 729 000 лв. Арбитражът отхвърля иска на община Пазарджик и има влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване.

Петър Куленски отправи и пет реторични въпроса:

Кой през 2020 година подписа договор с неустойка от 115 000 лева на ден?

Кой не извърши плащане по този договор 4 месеца, за да се натрупа сумата от 6 000 000 лева?

Кой подписа Анекса през 2021 година към съществуващия вече договор  и подмени клаузата евентуални неуредици между двете страни да не се разглеждат от български съд, а от Арбитраж, чието решение е окончателно?

Има ли взаимообвързаност между хората и фирмите в този договор?

Случайно ли е, че този иск към община Пазарджик се предявява точно сега?