Общество и култура - 2020-07-04 15:48:03

Не ме слушаш изобщо, нали?!

Автор: Александър Грозданов

Има хора с които усещаш общуването си като гребане срещу бурна река без гребла. (парафраза по Джоузеф Хелър за разпозналите го). При някои се спъваш в дървени трупи и подводни камъни от мълчание, защото се затварят в себе си и само те гледат като статуя от Великденските острови. (Знаете ги, онези изопнатите, дето си стоят вече има-няма хиляда години ей така, и дума не обелват.)... А други пък те заливат с неудържими потоци от битовизми и тривиалности, без да оставят никакво място за твоите потребности като събеседник.

Хемингуей го е казал: "Когато хората говорят, слушай внимателно." - и допълва примирено - "Повечето хора никога не слушат."

Уж знаем, че добрата комуникация е условие за пълноценни отношения. Но все така говорим много, без да се чуваме един друг.

Също като отдавна втръснал на всички старец, който те спира пред входа за поредна доза морално-поучителни истории. Може би е съсед, роднина, или просто познат. Важното е, че този образ никога не влиза с намерения за диалог, той се вълнува предимно от собствения си разказ.

Разбира се, елементарното възпитание изисква снисхождение към по-възрастните. Освен риска от деменции, те носят и белезите на една съвършенно друга епоха. За това свидетелстват случки като тази на бабата от видинско, която на излизане от лекарския кабинет хванала огорчено мъжа си под ръка и рекла: "Това дето цял живот го мислехме за оргазъм - било астма..."

Факт е, че темата за важността от слушането е обект на внимание още от античността. Зенон от Китион, считан за баща на Стоицизма казва: "Неслучайно имаме две уши и една уста. За да слушаме два пъти повече." Векове по-късно, през 1932г. забраненият български мислител и антрополог Найден Шейтанов, издава студията си “Сексуалната философия на българина”, където допълва гръцкия философ с традиционното народно схващане, че "жената има две усти – долна и горна, затуй повече говори. Мъжът има две глави – ясно кои – за туй повече мисли."

Подобна оценка днес, може да ти навлече гнева на три феминистки и на поне две лесбийски организации. Питайте Карбовски. И по-интересното е, че ще бъдат в правото си, защото казуса наистина не е "типично женски". Даже мисля, че ако попитаме сто жени на случаен принцип дали се чувстват изслушвани от партньорите си, доста вероятно е да се окажат много повече от мъжете с този проблем.

Активното слушане не е въпрос на техника, а на желание да влезеш в света на другия. Много от 'лошите' слушатели не присъстват тук и сега за събеседниците си, защото се заключват в себе си. Или ако слушат, те прекарват всичко през филтъра на собствените си предубеждения и истории.

Добрите психолози упражняват с години изкуството на активното слушане. Те се учат на това да са рефлексивни - т.е. да държат встрани своите интерпретации и преживявания, за да не влияят и кривят разказа на пациентите им.

"Как слушате?" - попитал индийският философ Джиду Кришнамурти по време на лекция през 1953. "Правите ли го през призмата на своите вътрешни конфликти, амбиции, страхове, тревожности, през желанието да чувате само онова, което искате да чуете; което ще ви донесе комфорт? През онова, което ще удовлетвори вашите искания и ще облекчи колебанията ви? Ако слушате така, то вие чувате не друго, а само собствения си глас." ... Което ще рече, че не слушате изобщо.

Не бъдете скептични към индиеца, замислете се! Индийките слушат много внимателно и само ако успееш - с правилните думи - да ги навиеш, чак тогава червените точки на челата им светват в зелено.

Истината е, че от лични разговори и от гръмки твърдения на маса, човек може да остане с впечатлението, че емпатията се приема за важно качество и добродетел. Нека обаче си отговорим откровено на въпроса колко често я прилагаме на практика в ежедневието си. Емпатията изисква желание да чуеш, а чуването зависи от готовността да отвориш съзнанието си. Да се посветиш изцяло на събеседника си, а не да си със сто други неща едновременно.

Тук е момента да очертаем и друго важно разграничение. Активно слушане значи да насочиш фокуса си към човека отсреща, а не към изпипването на следващата ти реплика. Това е органичен разговор, не клуб по дебати. Нито пък театрална постановка с изнасяне на рецитали.

 Чисто и просто, рядко казвай нещо, ако не си сигурен, че ще прозвучи по-красиво от тишината.

Ако не друго, то със слушане поне разбираш дали компанията на този до теб си струва, или не. Дали наистина има какво да каже, или думите му само водят до отегчение и суицидни мисли.

Накратко, добрият събеседник и неговата компания са скъпоценен дар и благодат. Те те пренасят през най-върховите състояния на медитация. Когато разговаряме и се изслушваме в синхрон, а всяка дума се напасва с ритъма на говорене, ние медитираме с нашия ум и с неговия. Това е почти метафизично явление, носещо наслада, съизмерима само с тази от любовта и леката дрога.

Накрая припомням думите на древногръцкия майстор на парадокса, Хераклит, който е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река. Всяка ситуация и всеки човек са различни от останалите. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да рушим старите, противни навици и да формираме нови.

За целта е нужно просто да възприемем "нагласата на новобранеца" и да подходим със свеж поглед към новите предизвикателства.

Това е и крайъгълният камък на активното слушане.