Мъдростта на инстаграм и фейсбук, твърди, че щастието обикновено си има име. Аз бягам от това схващане, но и лесно се обърквам в този живот.
В такъв един период на вътрешни колебания срещнах един от най-цветните и оптимистични хора по тези земи. И просто нямаше как да не го питам той какво мисли по тия теми.
Той е писател, публицист и по мое скромно мнение - абсолютно въплащение на философията за "играещият човек", Homo Ludens. Той обича жените и преди - когато ходеше със синя брада, заявяваше най-отговорно, че това не се дължи на факта, че дънките на приятелката му изпускат... А че по този начин иска да отправи послание в подкрепа на жените - жертва на домашно насилие.
Любопитно е да се спомене, че Синята Брада всъщност е герой от прочутия "Сборник с поучения и приказки" на Шарл Перо, и за него се разказва, че убивал жените си. Векове по-късно, този акт ще се интерпретира и в по-метафоричен смисъл - като итнимен, символичен опит да се разделиш вътре в себе си с любовите на живота си. Въпреки това, световната култура запечатва Синята Брада като отрицателен художествен персонаж... А също и като понятие в психоанализата за жени, които са жертви на насилие и развиват столкхолмски синдром към насилниците си.
Още интерпретации по тази тема може да прочетете в последната книга на моя събеседник. Казва се "Лятото с тъжните курви", а посланието, с което получих своята, изписано с химикал върху първата страница от самия Любо, бе "летата да са весели, пък курвите каквито дойдат..."
Неотдавна срещнах Любен Дилов-син в Капана, в Пловдив. Той се оглеждаше за Мария Силвестър, а аз - за някакви мотивиращи и мъдри думи. Помолих да ми отговори на няколко въпроса. Ето какво го питах и какво ми отвърна той.
А.Г.: Любо, как пиеш ритуалното сутрешно кафе? И от кое поръчваш като седнеш в Капана?
На времето, когато бяхте заедно със Слави, той винаги почваше интервютата си с въпроса "как си". Ти как си тези дни?
Кажи ми, моля те, какво се крие зад образа ти на човек, който се носи из живота с особена лекота, и отстрани изглежда така сякаш не може да бъде уязвен?
Медитираш ли често?
А защо е важно усвояването на изкувството на "ироничната дистанция"?
От тебе знам, че за да не се разочарова човек много от едно нещо не трябва да е твърде очарован от самото начало. Ти самият как успяваш да наложиш това схващане върху емоциите си?
Друг въпрос: около теб винаги е имало много жени. Особено откакто си начело на култовото издание Плейбой! Знам, че е банално, но все пак... Какво искат жените?!
Дай панацея за несподелена любов! На читателите на svobodnamedia, не на мен, нали...
Може ли, според теб, човек да признава честно и откровено чувствата си, или сме обречени да се въвличаме в любовни войни?
Нашият емоционален приятел и велик поет Тео (Теодор Вергов) има една мисъл: "ако знаеше колко бих те обичал, щеше да се влюбиш в мен!" Коментирай я, моля те.
Автор: Александър Грозданов