Казвам се Александър Кърджев и съм магистър Логолед. Към момента работя в детски градини и на частна практика. Ежедневно срещам всякакви случаи на нарушения в говора, като не ги дели на тежки и леки, а по-скоро ги класифицирам по специфичност. Какво обаче ме впечатлява - 50% от случаите с които се сблъсквам ежедневно са за неспособност на потребителя да артикулира звук "Р". В логопедията нарушението се нарича "ротацизъм". Днес ще поговорим за едно такова нарушение и как то се терапевтира.
Най-често нарушенията се изразяват в замяна /параротацизъм, дисротацизъм/ и по конкретно в случая-замяната на звук Р със звуците Л, Д, Й, В.
Ето и видовете ротацизъм.
Най-разпространен е веларния ротацизъм. Там главно работи не върхът на езика, а задната му част. При него вибрациите се получават в областта на мекото небце.
При така наречения увуларен ротацизъм трептенията се извършват от мъжеца (увулата). Така нареченото "Френско Р".
Лабиален / билабиален, устен ротацизъм - е по – рядко срещан вид ротацизъм. При него отново върха на езика не вибрира, а вибрациите се извършват от двете устни.
Лабиодентален / устно – зъбен ротацизъм - в този случай долната устна се приближава към горните резци, като вибрациите се осъществяват от долната устна или обратното - горната устна се приближава към долните резци, като вибрира горната устна.
Интердентален /междузъбен ротацизъм също е по-рядко срещан. Тук върхът на езика се позиционира между горните и долните резци. Вибрира върхът на езика или върхът на езика заедно с горната устна.
Букален /страничен / латерален ротацизъм – вибрациите се осъществяват от страничните части на езика и бузата от същата страна.
Как се терапевтира звук "Р".
Първо трябва да се уверим, че нямаме физическа пречка за бъдеща артикулация на звук "Р". Проверяваме подезичната юздичка, тази на горната устна и следим за ортодонтални деформации.
Вече сме на етап директна работа. В практиката най-голям успех ми е донесла комплексната работа по звука. Тогава когато с потребителя минаваме през етапите : фонематичен гносис, разпознаване, диференциация, артикулационна гимнастика, постановка, автоматизация, но също и си позволяваме да плаваме от един в друг.
След като детето умее да разпознава звук Р чрез онагледяване, да го разпознава в срички и думи, да умее да открива грешката когато му поставям "капан" преминаваме към артикулационната гимнастика. Тук имаме богата гама упражнения, но за децата специално най-забавно и неотегчаващо е имитацията на конче - Кля-Кльо, Кля-Кльо, Кля-Кльо по няколко пъти на ден.
За разпознаване и диференциация има различни методи и похвати, за които не трябва дори да си специалист за да ти хрумна - детето да плясне с ръце щом чуе звука в дума, да го изпише затваряйки очи с пръст, да го намери сред пластмасови шаблони и т.н.т. Вече сме на етап постановка - най-важния. Тук целим поставяне на артикулационната поза. Имаме няколко еднакви по важност компонента, като дори един незадаен правилно би ни донесъл неуспех. Те са - отворена около 2-3 см. уста изобразяваща усмивка, дори бих казал широка изкуствена усмивка. Език вдигнат зад горните зъби, докосващ твърдото небце с върха, като в същото време бъде широко разслан, така , че да запуши всички странични пространства от които може да излезе въздух. Питаме се, а от къде да излиза въздуха? Откъм върха на езика разположен малко зад горните зъби, чиито връх докосва твърдото небце. Още един важен компонент - въздушната струя не трябва да е слаба и посоката и трябва да е надолу.
Как най-лесно да направим гореописаното? Поставяме върхът на езика зад горните зъби и произнасяме звук "Д". Брадичката и усмивката която предварително сме направили остават неподвижни. Работи само езика Д-Д-Д.
След като усвоим умение езикът да е широк и поставен горе заменяме звука "Д" със звук "З". Колегите руснаци наричат този етап комарник, защото буквално се чува звук от рояк комари. Може и да тръгнем с много кратък звук "Д", преминаващ в продължително "Ззззз". Струята въздух остава същата.
Когато усвоим и това умение започваме с мануалното раздвижване. За целта освен логопедични сонди може да използвате най-обикновенна клечка за уши. Не е травмираща за детето като железния шиш и е леснодостъпна. Докато произнасяте звук "Зззз" с правилно зададена артикулационна поза започвате да раздвижвате езика с движения от дясно на ляво или от ляво на дясно. Но не прекалено бързо и хаотично. Натиска трябва са бъде минимален. Представете си, че свирите на китара, но мърдате перото само в една посока. Първоначално.
Е, вече се появяват така чаканите вибрации и р-подобен звук. Изплюзваме техники за да го затвърдим и закрепим.
Ето че дойде и етапа на автоматизация. Работим етапно - срички, кратки думи със звук "Р" в началото, после в средата, а после и в края. Следваща стъпка - по-дълги думи, думи с натрупване на звука, а най-накрая изречения с натрупване, четене на текст, непознат текст, непринудена реч под формата на преразказ, стихотворение.
За финал ще споменем и последния елемент от нашия пъзел - домашна работа. Ако потребителите разчитат единствено на логопеда и не изпълняват домашната работа поставена от него, успех в преследваната цел най-вероятно няма да има. При ежедневна работа остава факторът време. Няма конкретен срок - в практиката ми съм терапевтирал звук "Р" за месец, терапевтирал съм го и за шест месеца. Но съм убеден в следното - ключът към успеха е постоянството.