Напоследък се върти една история, която на пръв поглед звучи като сензация: Марк Зукърбърг в интервю признава, че американското правителство и други институции са оказвали натиск върху Facebook да премахва съдържание, свързано с рискове от COVID ваксините. Това веднага пламна в медиите и социалните мрежи. Но колкото и скандално да звучи, в тази история няма нищо ново. Властта винаги е цензурирала неудобната информация и ще продължи да го прави.
Обаче в същото интервю Зукърбърг споделя нещо далеч по-важно. Нещо, което мина между капките, но може да бъде решаващо за бъдещето на цели нации.
Запитан дали изкуственият интелект (ИИ) ще остави хората без работа или ще застраши човечеството, Зукърбърг не изглежда притеснен това да се случи. Но повтаря настойчиво едно и също послание: ИИ не трябва да бъде ограничаван. Той трябва да бъде достъпен за всички — за всеки човек, за всяка компания и за всяко правителство. Защото следващите години ще донесат толкова бърз напредък в ИИ технологиите, че сегашните чатботове ще изглеждат като примитивни играчки.
Зукърбърг не го казва в прав текст, но намекът е ясен: светът ще се промени. И то радикално.
Предстои не бъдеще, в което някои държави ще имат способността да предсказват икономическото бъдеще със смразяваща точност. Ще откриват лекове за болести, които десетилетия наред са се смятали за нелечими. Ще решават проблеми, за които на другите ще им трябват години. А останалите държави? Те ще останат на опашката, зависими от онези, които държат ключа към технологията.
Зукърбърг неслучайно подчертава колко важно е ИИ да не бъде затворен в ръцете на малцина. Ако само няколко корпорации или правителства разполагат с мощните ИИ системи, ще видим разделение, каквото човечеството досега не е познавало.
В момента разделението в света е факт. Но това разделение тепърва ще се задълбочава. Ще имаме свят на победители и на губещи. На онези, които имат достъп до ИИ и успяват да решават проблемите си за часове, и на тези, които ще се мъчат с години, защото нямат ресурси, технологии и знания.
И сега е моментът да се запитаме: къде е България в тази картина? Къде е държавната политика за развитие? Каква е отделната нагласа на всеки един от нас?
Имаме шанс. Но за да сме сред победителите, трябва да спрем да гледаме назад. Да спрем да се вторачваме в миналото и да се оплакваме от стари несправедливости. Вместо това трябва да се съсредоточим върху бъдещето — върху инвестиции в технологии, в образование и в иновации. Няма да живеем повече никога в миналото, то е отминало, бъдещето е това, което ни предстои.
Историята помни множество повратни моменти, в които светът се е разделял на тези, които виждат възможностите и скачат напред, и на тези, които остават в страха, съмнението и оправданията. Днес сме изправени пред един такъв момент. ИИ няма да замести хората на работните им места. Той ще затвърди още повече баланса, или по-точно дисбаланса, на силите в света или ще ги промени, за тези, които искат да се промени, а искането без действия си остава просто искане.
България може да бъде част от победителите. Но това зависи от нас — от готовността ни да приемем новото, да се учим, да инвестираме в бъдещето и да не позволим да бъдем изоставени.
Разделението между хората и държавите вече започна. Въпросът е ще бъдем ли от тези, които държат ключа към бъдещето, или ще останем заключени в миналото?
Автор: Борис Назаров