След раздяла, желанието да разбереш как се справя другият и дали няма някой нов на хоризонта е адски непреодолимо. Психолозите го обесняват с т.нар. механизми на играта (заложени още от детството), активизиращи се след преживяване на травма. (Малките деца например играят цяла седмица на „чичо доктор“ след посещение в болницата и това им помага да проумеят по-добре инжекцията в задника).
Любовта и раздялата освен подобни по преживяване, имат и далеч по-дълга времетрайност. Вероятно затова и науката ги определя като видове травма, като ни уверява, че в подобни моменти е напълно естествено да търсим отговори. Тайната е да не се задълбочаваме. Колко по старателни сме в търсенето, толкова по-дълги и интензивни са травматичните епизоди.
Често срещан post-break up тренд са гръмките заявления от типа Bitch, I don't give a fuck about you or anything that you do, постването на фейсбук мъдрости и турбо-фолк цитати. Макар да имат изсвестен катарзисен ефект, те само затвърждават очакванията на аудиторията, че още си ранен/а и страдаш. Спомни си колко пъти си се подигравал/а на подобни несдържани истерични прояви. Наистина ли смяташ, че и теб няма да те споходи същото?
Добре де, блокирането вероятно е твърде крайна мярка, но пък е напълно окей да премахнеш от friend list-а. Според проучване, най-лесният начин да разбереш дали някой е скъсал емоционално с друг или не, е в това дали още съхранява вещи свързани с него. Телефонният му номер и фейсбук-ът се броят също.
За добро или лошо, раздялата винаги отдалечава от доскорошния партньор и чувствата на тъга се редуват последователно с гняв и омраза. Когато сме в тези селения на отрицание към по-добрата природа на хората, сме склонни да постъпваме непочтено неморално, кофти. Често самите ние ставаме жертва на подобно поведение.
Всяка велика философия учи на противопоставяне срещу злото и лошотията. А също, че доброто не може да върви ръка за ръка с дребнавост и подлост, а с широта на характера, с уважение, със способност да разбираш и прощаваш. „Отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа“ е казал римския поет Ювенал.
Потърси неговите/нейните криввания по правата на общуването ви, потърси и своите грешки, и помни, че когато постъпваш почтенно, го правиш не заради другия, а заради себе си. Защото си добър човек. И най-важното: успееш ли веднъж да разбереш другия, ти вече си му простил.
Автор: Александър Грозданов