Свободно мнение - 2021-03-01 07:06:21

Hic bibitur - Тук се пие!

Свободно мнение Hic bibitur - Тук се пие!

От Владимир Христов


Има един кратък виц за пиенето на ракия по нашите земи, който разказваме самодоволно и с неподправена гордост. Във вица мъж и жена гледат заедно новиниТЕ, където съобщават, че България е на второ място в света по консумацията на алкохол на глава от населението. Жената отправя гневен поглед към съпруга си, а той, отпивайки от чашата с ракия, отвръща „Не ме гледай така лошо, правя каквото мога!“


О, да – тук се пие. Толкова, че към не-пиещите се отнасяме с (не чак толкова) леко пренебрежително недоверие. Пием си – в различни количества, с различни темпове и тертипи, но постоянно. А колко? Това никой не го знае, тъй като по традиция сами варим много от ракията, която пием.



Опитните го правят по рецепта, бавно и старателно, останалите – както, с каквото и колкото могат. Раздаваме, продаваме, разменяме – дори хората, които не варят своя ракия, имат в домовете си няколко бутилки различни видове „домашарка“. Тя е също като лютеницата – всеки дом има рецепта за приготвяне и я предпочитаме пред тази от магазина. Във всички случаи, правенето на домашна ракия е една красива вековна традиция. Е, може би не чак красива, но древна и дълбоко вкоренена в нас. Сигурно и затова бурната, по нашенски емоционална, реакция на въвеждането на акциз върху домашната ракия в началото на 2007 година. Тогава вестник „24 часа“ публикува лист на депутатите, гласували в подкрепа на закона, наречен „Списък на позора“. Дали за да спази законово изискване от ЕС, дали в помощ на големите производители на ракия или просто опит да вкара нещо в държавната хазна, този закон е факт вече повече от 14 години. Претърпявайки различни промени, по настоящем акцизът за домашна ракия е 2.20 лв. за всеки литър ракия на 40 градуса (до 30 литра на година за домакинство) и 4.40 лв. за всеки литър 40 градусова ракия над позволените 30 литра годишно.



Последният път, когато темата бе активно дискутирана е през 2019. Тогава ЕКОФИН (съветът за икономически и финансови въпроси към Европейския Съюз; състои се от министрите на всички държави членки, отговарящи за икономиката и финансите, а в заседанията участват и съответните членове на Европейската комисия) работеше в две посоки – едната е изравняване на акциза за домашна ракия с този на останалия алкохол (т.е. – 4.40 лв за литър ракия на 40 градуса), а другата – изцяло премахване на този акциз. Официалната българска позиция по темата е, цитирам: „България има сериозни резерви относно освобождаването от акциз на алкохол, произведен в дестилерии от частно лице за негова собствена консумация. Смятаме, че въвеждането на разпоредбата ще доведе до сериозни проблеми, свързани с прилагането и администрирането. Изразяваме притеснения по отношение на възможността за увеличаване на незаконното производство, както и по отношение на здравния ефект“ Иска ми се да отделя внимание върху здравния ефект в отделна статия, а сега – с няколко думи за „прилагането и администрирането“ на настоящата разпоредбата и контролирането на нелегалното производство.



Събраният акциз за 2018 и 2019 година е близък и се равнява на малко под един милион лева годишно. Тази сума, освен незначителна за държавния бюджет, е и илюстративна  за огромната пропаст, зейнала между предписанието на закона и практическото му приложение.



Но нека подчертаем, че това в никакъв случай не идва от класическото българско отношение към правилата. Дължим го основно на две големи противоречия: - Законът не забранява купуването/продаването на казани за ракия, но забранява тяхното ползване, т.е. разрешено е да си купим нещо, което не е позволено да ползваме. Вие преценете кой би си купил казан за ракия, без намерението да го използва. Дори в консуматорския 21ви век…



- Контролът по отчитането и съответно събираемостта на акциза великодушно е отстъпен на дестилериите (контролът сам по себе има достатъчно особености, които законът трудно може да урегулира – например – как се третира традиционното преваряване на вече изварена ракия;) Основният проблем обаче е слагането на равенство между казани (щедро наречени дестилерии) и производители на ракия. От там и лесно се слага етиката „нелегални производители“, а мантрата за несъбраните 230 млн. лева (по думите на председателя на камарата за лозарство и винарство) е прехвърлена на техните рамене.



Истината е далеч по-простичка – казаните предоставят услуга. Техните клиенти идват със собствен материал, дърва и превоз, използват екипировката на казаните, за да изварят ракия от материала си и плащат еднократна такса за това ползване. Тази такса най-често е обвързана правопропорционално с обема на казана. Защо тогава и налогът върху казаните да не е на същия принцип? Пример: Ако се заплаща годишна такса по 2 лв за всеки литър полезен обем на казана – това ще удвои събраните от акциз за 2019 близо милион лева.



Революцията, започната от крафт бирата преди почти 3 десетилетия е увлякла и създала и занаятчийско производство на други видове алкохол – крафт джин например, което е и причината за възраждането на производството и потреблението на джина въобще.



Ние, българите, имаме достатъчно потенциал да се включим в това. Крафт ракия не е особено благозвучно, но занаятчийска ракия звучи страхотно и трябва да може да се прави без постоянен поглед през рамо, оглеждащ се за митнически проверки, а в хармония с онова прословуто стимулиране на дребния бизнес от държавата. За целта обаче държавата трябва да направи това възможно с по-умни и гъвкави (в добрия смисъл) правила – примерно годишната такса за полезен обем на казаните, казаните да отговарят на дадени изисквания и т.н. Не забравяйте – „ракията е над политиката“ та с държавата или без, ракия се вари. По-добре да е с нея, защото … тук се пие.


* Hic bibitur (от латински) – Тук се пие

Последни новини