Д-р Светослав Георгиев е роден в гр. Пазарджик през 80-те години на миналия век. Завършва с отличие математическа гимназия „К. Величков“, специалност „компютърен дизайн с усилено изучаване на английски език“. През 2007 г. завършва специалност международен маркетинг и мениджмънт, и под-специалност управленско счетоводство към едно от най-добрите бизнес училища в Нидерландия - Международното бизнес училище Грьонинген.
През годините си на студент зад граница работи като стажант в сърцето на Лондон в една от най-бързо развиващите се компании за електронна търговия и залагания. След успешното завършване на бакалавърския си курс, д-р Георгиев започва работа като бизнес журналист и изпълнител „продажби“ в базирана в Лондон медийна агенция, където управлява проекти на три различни континента. В края на 2009 г., д-р Георгиев печели японската държавна стипендия „МОНБУШО“. От 2010 до 2016 г. включително, той пребивава в Япония, където завършва магистърска степен по мениджмънт и докторска степен по оперативен мениджмънт към един от най-титулуваните японски университети и топ университета в Страната на Изгряващото Слънце за 2020 и 2021 г. - Tohoku University.
След получаване на докторската си степен, д-р Георгиев работи за кратко към същия университет като лектор и координатор „международно развитие“, а по-късно се присъединява към едно от 3-те топ бизнес училища в Япония. От края на 2017 г. преподава в най-изявеният университет за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) във Виетнам и 7-мия най-титулуван университет в Югоизточна Азия, като същевременно продължава да работи с университети и правителствени организации на територията на Япония, a също така и да участва в различни консултантски проекти. Депутат е в 45-то Народно Събрание, избран от 13 МИР Пазарджик и в момента отново е кандидат за народен представител от родния си град.
Д-р Георгиев, наскоро се завърнахте от Япония след преподавателска дейност, добре сте дошъл. Коя е първата мисъл, която ви връхлита, когато се приберете тук у дома?
Колкото и изтъркано да звучи, всеки път, когато се връщам в България, още докато гледам от самолета, се чудя защо страна като нашата – страна като една човешка длан – може да бъде толкова богата на природни дадености и същевременно толкова бедна откъм лидерски и политически капацитет. Това, което ни е дала природата, е неоспоримо. Имал съм честта да посетя над 50 държави в света и мога да ви кажа с голяма доза увереност, че не са много държавите по света, които могат да предложат това, което ние имаме на тези 111 хиляди квадратни километра. За жалост, вместо да използваме всички тези дадености, ние стремглaво сме се устремили да ги затрием, а не дай Боже да затрием и себе си като нация.
Какво виждате да се случва около вас в родината ни след 12 години еднолично управление, според което всичко върви по мед и масло?
Въпреки, че съм почти 20 години зад граница, личните ми ангажименти налагаха честото ми прибиране в България – поне веднъж в годината за по 1-2 месеца, като в последните 3 години идванията ми станаха и още по-чести заради дейности свързани с партията. За щастие и работата ми зад граница позволяваше това. Това, което искам може би да кажа е, че имам доста добра идея относно това, което се случва в България през последното десетилетие, а дори и по-назад във времето. Човекът, който еднолично управляваше България от 2009 г. насам – Б. Борисов – много устремено и скоро след стъпването си в длъжност започна да живее в един паралелен свят, където всичко наше стана всичко негово. Най-тъжното може би е, че през всичките тези години този човек не осъзна, че той „раздаваше“ нашите пари... Че всичко онова, което го приемаше като лично негово, принадлежеше и продължава да принадлежи на българския суверен. И докато той раздаваше пари от прословутата си джипка, България в рамките на едно десетилетие поведе всички негативни класации не само в Европейския Съюз (ЕС), но и извън него. И нека да цитирам няколко факта: България е най-бързо топящата се нация в света; България е с най-ниската минимална заплата и е най-корумпираната държава в ЕС; България отделя почти два пъти по-малко средства за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в сравнение със средните нива за ЕС; над 40% от 15 и 16 годишните ни ученици са функционално неграмотни. Мога да продължа със статистиките, но списъкът е толкова дълъг, че се опасявам че няма да ни стигне цял ден да изредим всички негативни класации, на които сме лидери. Та, тези мед и масло, които вие цитирахте като част от въпроса, са валидни само за Б. Б. и всички тези, с които той се обгради. С други думи-за средно статистическия български гражданин няма ни мед, ни масло, ако мога да си позволя така да се изразя.
Станахте втори на парламентарни избори още с дебюта си, а само след няколко дни е възможно да станете първа политическа сила у нас. Това е огромно доверие от народа и стратегическа възможност за страната-готови ли сте сега да поемете тази отговорност?
Както много често сме казвали- ПП „ИТН“ не беше създадена от хубаво. Знаете много добре какво се случи с референдума от 2016 г. – как той беше заметен под килима от партиите на статуквото. В този ред на мисли, поемането на отговорността, за която вие говорите дойде още със създаването на нашата партия. Над 3,5 милиона българи гласуваха на референдума иницииран от „Шоуто на Слави“ и по никакъв начин нямаше как това, което започнаха колегите от шоуто да бъде оставено на произвола на съдбата. Както г-н Трифонов обича да казва, ние сме последователни и като такива трябва да доведем нещата до край.
Как гледате на реваншизма при смяната на политически системи?
Това, което се случва в България днес е присъщо и за немалка част от останалите бивши социалистически икономики. Говорейки с граждани забелязвам, че често не се отчита факта, че България е една доста млада демокрация. Още повече-проблемът при нас е, че за разлика от по-голямата част от страните от бившия Източен Блок, България беше една от малкото, която внедри т.н. „шокова терапия“ за сметка на „поетапния подход“ в стремежа си да се превърне в пазарна икономика. Това съответно доведе до множество сътресения както в икономическата, така и в социалната, и не на последно място в политическата сфера.
Казвайки всичко това, мисля и искрено се надявам, че реваншизмът не е подхода на интелигентните и можещи хора. В случая на България обаче, в последното десетилетие ние се превърнахме в диктатура и там е най-големият проблем, поне по мое усмотрение. Посещението на Б.Б. в град Пазарджик (06.07.2021) е типичния пример за това. Видеото разпространено от личния му профил в социалните мрежи изглеждаше така, че сме сякаш в Северна Корея. Единственото, което липсваше е може би типичната за С. Корейската телевизия водеща, която обикновено коментира събитията в стил, който би бил най-сходен с реч на генерал минути преди военно сражение. Та този тип модел на управление изисква подход, който наистина може да бъде описан с една дума – „изчегъртване“.
Вие сте част от авангарда със специалисти на “Има такъв народ”, има ли потенциал България да премине на едно по-високо икономическо, културно и технологично ниво?
Винаги съм се придържал към философията, че „там, където е капало ще капе пак“. С други думи, колкото и да не им харесва на някои „псевдо“ демократи, България имаше сериозни традиции във всеки един сектор на икономиката, с висока добавена стойност - от машиностроенето, през компютърните, та дори и в космическите технологии. И тъй като понякога ми се налага да съм гост-лектор в България, и виждам как младите българи отказват да повярват или мислят, че биват лъгани, когато говорим за тези ни успехи, мисля, че е наложително да дам няколко примера. В последните години преди началото на прехода, в българското машиностроене работят 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. Ставаме 3-ти в света по производство на електрокари. Преди нас са само САЩ и Япония. И да, някои тук ще кажат, че нашите електрокари са били претопявани от японците за да се използва метала от тях за други цели, но нека да Ви кажа, че де факто ние сме тези, които научаваме японците да правят електрокари. Малко хора го знаят това или ако го знаят, сякаш не им изнася да го помнят. Мога да ви дам още много примери за това, което е била България преди да се превърне в това, което е сега. Една от 5те световни сили в Космоса и една от първите три държави, която създава космическа храна или с други думи, храна, която може да бъде консумирана в космоса. Успехите ни в хранителната космическа индустрия водят и до създаването на първата космическа оранжерия в историята на човечеството, която също е българско дело. И не на последно място, от края на 70-те до началото на 80-те години на миналия век, през т.н. етап на комплексно иновационно развитие, България печели прозвището си на „Силиконовата долина“ в Централна и Източна Европа. Ние се превръщаме в главния доставчик на високопроизводителни компютърни системи за целия СИВ.
За жалост всичко това, което бяхме изградили тогава, беше или разпродадено, или разпарчатосано в първите десет години на прехода. Най-голямата ни грешка, поне за мен, е че се отрекохме от всичко онова, което беше направено през социализма. Интелигентните нации или нека да бъде по-коректен, интелигентните политици с морал, можеха да запазят добрите неща, които се направиха до 1989 г. и да изхвърлят онези, които бях в ущърб на обществото тогава, тъй като имаше и немалко такива. За жалост обаче най-лесният път към политиката от 90-та година насам стана този, който отрича всичко свързано със социализма. Както един от любимите ми социолози в България обича да казва, „най-лесния път към политиката в България е да кажеш, че мразиш комунизма“.
И да завърша, след 30 години през, които унищожихме напълно индустрията си и изгонихме по-голямата част от интелигентните ни хора в активна възраст, пътят през, който трябва да мине България, за да достигне поне средноевропейско ниво, е дълъг и трънлив. За щастие обаче, аз мисля, че нашата програма предлага решение на това, как да се върнем на световния индустриален подиум.
В 45-то Народно Събрание бяхте част от комисията по „бюджет и финанси“, но доколкото сме запознати от официалния сайт на Вашата партия, Вие сте и един от експертите към ресор „образование и наука“. Кои са приоритетите ви там, след като и ако поемете управлението на страната?
Образованието е една от най-наболелите теми на българското общество и особено на тези, които имаха честта да се учат в България преди промените – края на 1989г. Дори и тези от нас, които завършихме в рамките на първото десетилетие на т.н. ново време или демокрацията, можем да направим доста добър паралел между това, което образователната ни система предлагаше преди и това, което тя предлага сега.
Казвал съм го немалко пъти, обикаляйки страната по време на тази политическа кампания: Когато финансовият фактор стане определящия такъв в сфери като „образование, "наука“ и „здравеопазване“, системата се опорочава, и България е много добър пример за това явление. От една от водещите нации в сферата на образование и науката в световен мащаб, ние в момента сме донор на мозъци за университетите зад граница. Същевременно нашият Алма матер - СУ „Св. Климент Охридски“ не намира място дори и в топ 1000 на някои световни класации, а в други е някъде на последните 50 места наред с университети от държави, които до скоро бяха със статут на икономики от Третия Свят. Увеличаването на броя на ВУЗ-овете в България, комбиниран с намаляващото население в страната, доведе до момент, в който почти една трета от обявените места в нашите университети да останат незаети (данните са от началото на 2018 г.). И така към днешна дата кандидат студенти с тройки на държавните изпити влизат в българските топ ВУЗ-ове.
Мерките, които сме заложили в сектор „образование и наука“ са не само адекватни за моментното състояние на образованието в България, но също така и много комплексни, позволявайки съответно бързото решаване на основните проблеми в сектора. Ако ми позволите бих желал да се фокусирам върху 3 /три/ акцента от програмата ни. Първо и преди всичко практиката „парите следват ученика“ (или т.н. делегирани бюджети) трябва да бъде прекъсната. В последните години училищата в България се превърнаха от образователни средища в някаква извратена форма на бизнес организации, където парите са определящият фактор. Неслучайно рядко сме свидетели на случаи, в които ученици са принудени да напуснат дадено училище или да повтарят даден клас (да не кажа, че почти няма такива моменти). Първата функция на образованието е да социализира и след това да образова. Не трябва обаче да се забравя фактора дисциплина. Някои колеги ще ме опонират, че образованието не трябва да наказва и за това бързам да кажа на всички тях, че тук говоря за изграждане на дисциплина. По мое и по Ваше време я имаше, но питам къде е сега? Намаляването на административната тежест, която е надвиснала над учителите ни е още един проблем, който искаме да разрешим. Българските учители прекарват по-малко време в подготовка на учебните си материали и самото обучение отколкото в други дейности, които са от изцяло административно естество. Като университетски преподавател, няма как да не акцентирам и върху проблемите свързани с висшето образование. В този ред на мисли ние предвиждаме увеличаване на бюджета за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). За тези, които не са наясно, 2018 г. (от когато си и последните актуални статистики) България е отделила около 0,77% от БВП за НИРД, което с почти 50% по малко от средното за света базирано на 72 държави. Показателите са още по-лоши, когато се ограничим до държавите от ЕС само. В тази светлина, целта ни е да достигнем средното ниво в рамките на един мандат, а дори и по-рано.
И все пак, тъй като до голяма степен ще зависи от вашата партия, а и българите го очакват, ще има ли редовен кабинет?
По принцип така нареченото политическо говорене го оставяме на други хора от партията. Моята работа и тази на колегите ми експерти е да анализираме конкретната ситуация в България и въз основа на тези анализи да изграждаме последователна, адекватна и комплексна стратегия за постигането на целите ни като политическа партия. А тези цели са пряко свързани с бъдещето на нашата България. В този ред на мисли, нека да не навлизаме в излишни хипотези, а вместо това да изчакаме резултатите от изборите. Това, което можем да Ви уверим обаче е, че сме разработили всички възможни сценарии и имаме план за действие за всеки един от тях.
Същевременно, може би е по-важно да споменем, че вече повече от три години аз и моите колеги се трудим върху разработването на програмите ни във всяка една сфера. Това са процеси, които се случваха зад екран, без да им се дава гласност и това беше с една единствена цел-да имаме нужното време и спокойствие, зя да се фокусираме върху истинските проблеми в държавата. На всички онези, които обикаляха от телевизия на телевизия и ни обвиняваха, че не сме направили правителство, тъй като не сме имали експертния потенциал да управляваме, мога да кажа само едно: Съмнявам се, че има по-подготвени от нас. Хората, с които имам честа да работя вече 3 и повече години, са изключителни специалисти в своите области, експерти с международен опит и образование, личности, доказали се в различни краища на света. А най-хубавото е, че една голяма част от тях са все още зад кадър, което говори за огромното наличие на качествен човешки ресурс в нашата партия.
Защо да ви подкрепят?
Първо-ако сте забелязали-при всяко едно откриване на офиси на нашата партия в страната, ние се въздържахме от ненужни агитации. Дори и сега по време на кампанията се опитваме да проповядваме тази философия. Това е една от многото разлики между нас и партиите от статуквото. Нашият апел е винаги бил един – „излезте и гласувайте“. Няма нищо по-важно от това. В този ред на мисли молбата ми към всички български граждани както в страната, така и в чужбина, е да отделят малко от ценното си време тази неделя и да упражнят правото си на глас. А в случай, че решат да подкрепят нас, то това, което искаме да им кажем, е че ще направим всичко, което е по силите ни да оправдаем тяхното доверие. И забележете, казах „ще направим всичко, което е по силите ни“, а не „ще се опитаме“. Разликата между първото и второто е огромна. В първия случай се визира, че „ще дадем всичко от себе си“, а във втория, че просто ще опитаме – ако стане, стане.
Моля, продължете изречението: “Завърнах се в България, защото...”
Защото е време за друго! Под „друго“ разбирайте политици с чест, морал и достойнство, избрани от народа да служат на народа.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!