Д-р Данчо Гурдев е лекар, анестезиолог – реаниматор в МБАЛ Велинград. Семеен, с две деца. Ежедневието му е свързано със спасяване на човешки животи, това е неговата отдаденост, това е неговото призвание. Продължава промяната, защото мечтае да подобри живота на всеки един български гражданин. Кандидат е за народен представител от коалиция "Продължаваме Промяната" в 13 МИР - Пазарджик.
Д-р Гурдев, как започва денят на един лекар в тези тежки за здравеопазването времена?
Знаете ли, с кафе 🙂 Рано сутрин, около 06:20, ако вече не са ме повикали за спешен случай. После откарвам голямото ми детенце на училище и докато си пожелаваме приятен ден, вече в главата ми съм структурирал какво трябва да свърша в болницата. Работя в реанимация и COVID 19 отделение в МБАЛ Велинград, където полагам грижи за най- тежките случаи. Хора с необходимост от апаратна вентилация, критично болни. Освен това, давам анестезии в операционна, а когато съм дежурен, покривам и спешно отделение, където интензитетът на тежките случаи е много голям. Самият регион обхваща около 60 000 души и всяка една катастрофа, политравма, отравяния, опити за суициди, шокови състояния идват първо при нас. Обичам работата си, всъщност я обожавам. Затова и може би не ми тежи.
Мнозина твърдят, че въведените наскоро "зелени сертификати" са дискриминационни, а немалка част от българите все още са скептични по отношение на ваксинацията. В същото време не слизаме от пика на поредната COVID вълна. Какво е вашето послание към тези хора, които още се колебаят как да постъпят?
Ще ви отговоря по следния начин: през целия си живот съм се борил, за да постигна всяко едно от нещата, материални или духовни, с всичките ми налични сили, като съм разчитал само на себе си и на съпругата ми. Ценя всяко нещо, което имам. Аз бях първият ваксиниран човек във Велинград, нито за миг не съм се поколебал, защото си давам сметка какво бих могъл да изгубя и то заради някакъв си вирус. Разбира се, че има процент от ваксинираните, които така или иначе стават положителни, някои и боледуват. Въпросът не е в това, никой не го е оспорвал. А е какъв е този процент. В COVID отделението, във МБАЛ Велинград, където работя, от около 30 души болни от вируса, които се поддържат почти непрекъснато като брой от няколко месеца, ваксинирани са между 0 и двама. Вие пресметнете, дали си струва риска. Преди около 3 седмици и аз и съпругата ми, поради отчетени ниски нива на антитела, поставихме и трета , бустерна доза. Смятам изборът си за дълг и това е най- малкото, което мога да направя за мен, семейството ми, пациентите ми и всички хора, с които ежедневно комуникирам. Глобалният проблем е дезинформацията, не вирусът.
С кои лични качества заставате в битката срещу вашите политически опоненти?
За този въпрос, по-скоро бих се допитал до съпругата ми като човекът, който най-добре ме познава, но все пак ме вижда “отстрани”. Смятам, че всеки трябва да е наясно какво може, но на първо място в тази ситуация аз съм обществена личност и е важно останалите какво мислят за мен и като лекар и като човек. Когато г-н Шотев ме покани да участвам, след дълги размисли и разговори, си дадох сметка, че най-малко с две качества, превъзхождам поне 90% от предишните управници- съвест и доброта. Ще ви споделя, че за шестте години работа във водещи интензивни отделения в Южна България, не съм имал случай, в който да се прибера, знаейки, че съм оставил болен, без да съм свършил всичко по силите си за него. Това е съвестта ми и смятам да я запазя и в политическото управление.
А кои качества оценихте в личността на Вашите лидери Кирил Петков и Асен Василев?
Запознах се лично с г-н Петков и г-н Василев на визитата им в гр. Пазарджик, въпреки че зорко ги наблюдавах още от началото на служебния кабинет, в който участваха, защото и аз като всеки друг в началото бях доста скептичен. Качествата, на които всички ние станахме свидетели, ги потвърдиха още през първите минути. Това са борбени, енергични хора, знаещи и можещи. Опериращи изцяло със силата на знанието и опита си. Това беше и втората от личните ми причини да се присъединя към тях. Първата е, че съм категоричен - в политиката място имат само високообразовани и квалифицирани хора.
Според вас какво липсва в управлението на нашето здравеопазване, за да се доближи то до западните стандарти? Какво ще промените в тази сфера и има ли нещо, което не бива да се променя?
Първо, това на което всички ставаме свидетели не е здравеопазване, а съшиване на прокъсан чувал с копринени конци. Като млад лекар, но работил вече в няколко големи лечебни заведения, опитът ми показа неравностойното експлоатиране на младите колеги. Пред НЗОК се представят ежемесечни графици, които ако някой погледне, ще каже, че специализантът се разхожда до болницата, пие едно кафе и се прибира, а събота и неделя почива. Това няма нищо общо с циничната истина. Българският специализант е принуден да работи робски труд на два до три пъти повече от законовите часове, за до над 10 пъти по-ниско заплащане от специалист, взел специалност вчера. И това под надслов ,, Трябва да си благодарен, че въобще имаш място, където да специализираш” .Това е и осовна причина за бягство на колегите ми в западните страни. Не мислите, че го правят от удоволствие, нали? На същото са подложени сестри и помощен персонал. Защото в момента цялото медицинско съсловие представлява 1/3 от броя, който е необходим, за да функционира нормално здравната ни система, останалите вече са зад граница. Имаме много тежка и отговорна задача към всички - да опитаме, да върнем обратно, колкото е възможно повече от тях. Има още редица други неща върху, които трябва да се работи - от материална база през микроклимат до логистика.
Предпочитате да казвате всичко или да не говорите много?
Предпочитам да казвам повече от необходимото. Наследил съм от майка ми, мир на праха й, една жестока непримиримост. Не е имало случай, в който да съм останал безучастен , когато видя нещо нередно. Това може да го потвърди всеки, който ме познава.
Защо промяната е важна за нас?
Мисля, че даже не е необходимо да отговарям на този въпрос. Тя не е важна, тя е единственият вариант на българина. Иначе затъваме и виновниците за това ще бъдем самите ние.
Моля продължете изречението: Обичам България, защото...
България е моята страна, имал съм възможност да посетя и други държави, но те нямат нищо общо с родината ми. С Родопа. С морето. Обичам страната си, а сърцето ми е свито на топка през последните години. Виждам как безочливо бива разграбена, а горите опустошени. Във Велинград имаше и няколко големи пожари, през това лято, които изпепелиха огромни площи от гората, около града. Даже взех участие в гасенето им,като доброволец, защото болката, да виждам как природните ни богатства биват погазени, е нетърпима.