Общество и култура - 2020-08-14 11:52:56

Човешко, твърде човешко

 Автор: Александър Грозданов 

Когато Той й подарява луксозен уикенд на морето, а Тя на него една незабравима нощ, у двамата се насажда фалшивото убеждение, че така ще бъде винаги.

Никой обаче не е обещавал животът да се сбъдва според очакванията ни. Още повече, ако те са размити, неясни, премълчани и/или съчетани с общо незнание какво точно искаш, какво ти предлага светът и какво да вземеш от живота. Тогава и разочарованието сублимира, и се разлива като течност, която не се отмива с мокри кърпи и дълго попива на лицето ти.

Сун Дзъ е казал: "Когато не знаеш къде отиваш, обикновено се озоваваш на място на което не искаш да бъдеш."

Жените, все пак, разбират къде отиват и какво искат, макар и едва към 65-тата си година. Лошото е, че не го помнят дълго, защото скоро след това в живота им нахлува деменцията.

При мъжете е по-лесно. Това което най-често искат е просто да бъдат оставени на мира. Да не ги разсейват, да не им досаждат, въпреки че борейки се за това "свое право", нерядко и те - като жените - забравят древното прозрение, че ако спориш с идиот, то най-вероятно и той прави същото.

Като цяло – напук на всички твърдения, че не е окей да се говори “жените това, мъжете онова”, съгласи се - има някои основополагащи, дори космогонични различния между мъжете и жените. Те са надълбоко втъкани в поведението ни, но ти установяваш, че ги има, едва когато премажат пръстите (или други части от анатомията) на най-добрия ти приятел/ка. Не за друго, просто отстрани последиците винаги са по-видими.

Тези различия, според мен, бележат началото си още от мига, в който Бог е рекъл: “...Кой от двамата иска да пикае прав?!”

-Нека аз, нека аз, Господи - възкликнал Адам.

-Добре! Тогава за Ева остава многократният оргазъм.

И досега големите мозъци дебатират защо му е било на Господ Бог да залага тези отлики в реквизита на мъжа и жената. А също и защо Евангелието учи да обичаме ближните си, но мълчи по въпроса защо спим с обидно малка част от тях. И вместо това, да чакаме на илюзорния концепт, че едва ли не цялото земно щастие ще ни затрупа като празни щайги - докер - в мига щом се докопаме до мъжа или жената "на живота си".

Но с времето, обаче, и това не се случва. Разбираш, че измежду милиардните поднебесни създания, си попаднал на онова точно, с което няма да преживееш и една строфа от възпятата одухотвореност на ретро поетите. Струва ти се, че двамата с НЕЯ/НЕГО, сте като една перфектно изработена совалка, с извънреден потенциал да покорява нови светове и вселени, но при качването сякаш сте изпуснали някъде ключовете и сега просто не можете да запалите скапания двигател. От поезията и прозата е останало само едно вярно сравнение - това за "таралежи в зимна нощ: стремят се да се прегърнат, за да се стоплят, но само забиват бодлите си по-дълбоко".

Със сигурност във връзката й с Адам, е имало моменти, които са накарали Ева, въпреки уюта и хубостта на Райската градина, да реши, че на хората все пак ще им се наложи да произлязат от маймуните.

Окей, някакси успяхме. Милиони години по-късно, стъпихме на вип пътеката на еволюцията. Но пак не постигаме разбиране. Въртим си номера, на които викаме "маймунджулъци", и си крещим нечленоразделни тъпотии.

Знам, че имаш желязна аргументация в защита на дивашкото си ръмжене и крясъци. Но всеки ги има за себе си.

Ще изредя само няколко конфликтни хипотези, като ще запазя и правото си да се съглася, ако се окаже, че не съм прав за някоя.

1. Винаги се налага единият да влиза в тона на разговора на другия.

В началото подхващаш с радост темата за срещата Й с Мирелка оня ден, тъй като на Нея й се говори за това. Или обратното - ти я занимаваш с дилемата: да сложиш ли нова генерация и да вдинеш беемвето с 30 коня, или е по-хубаво спортен филтър, със същата мощност, ма пък само за 50 лева.

Все някой прави компромис, няма как. Това е част от играта.

2. Досега си имал своето "лично пространство", но то се заменя с НОРМАЛНО Е ДА ПРЕКАРВАМЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ ЗАЕДНО. Съгласяваш се, и Той/Тя е непрекъснато до тебе, защото ТАКА ТРЯБВА.

3. Скоро, на Него вече му се ще Тя да е "по-така", а на Нея - Той да я води на Планет Яхт, в Св. Влас.

4. Впоследствие, оставаш във връзката поради причината "страх ме е, че ще остана сам/а" и пожеланието "дано да е за добро."

Добре, обаче връзката не е причина да обичаш някого. По аксиома обичта е причина за връзката.

Тогава решенията са три:

а) и двамата поемате по стълбицата на културното извисяване и ставате по-интересни - както на себе си, така и за другия.

б) припомняш си онази малка тривиалност, че престане ли да бъде интересно едно нещо, значи е време да си тръгнеш (дори с цената на всички рискове).

в) без да се дебнете и подозирате, постъпвате зряло и цивилизовано, по съвета на Дилов старши, според когото тайната на дългата връзка е в това да се вечеря два пъти седмично извън дома - Той в понеделник и в сряда, Тя във вторник и в четвъртък. Не че това ще помогне, но поне донякъде ще тушира тлеещото напрежение от прекомерното Й висене в банята рано сутрин, когато бързаш, или от Неговият гаден навик да си реже ноктите на масата в хола, докато ти си боцкаш бразилско родицио.

"Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова" - пише авторът на "Човешко, твърде човешко.", безсмъртният Ницше. Мога само скромно да добавя: лесно е да избягаш от същото това чудовище, или да прережеш главата му, по-трудното е да заживееш с него.

Това лято пътувах доста и видях безброй пустеещи пространства в тази страна. Но най-опустели не бяха призрачните села, нито апокалиптичните панелени пейзажи. Най-пустото пространство между хората е разстоянието между тях. На теория, любовта би следвало да скъсява това разстояние. Защото, като излезеш от себе си и влезеш в студения свят, ти се ще да не си сам.

Явно никога, обаче, няма да успея да обясня, че целият смисъл от това да се събираме по двойки, е да си бъдем достатъчно стабилна вътрешна опора един за друг. От друга страна, предполагам, че на Твореца му се е искало да се подпише под най-очарователния му експеримент. А както знаем от дебелите книги, когато Господ се подписва, той го прави, оставяйки резки следи от несъвършенства. И само ако надмогнем човешкото в себе си, ще успеем да се доближим до божественото.

Големият проблем на живота е раждането. Останалото са последици. Нека и този път да си представим, че те са приятни и вълнуващи.