Като длъжностно лице, зам-председател на секцията в Айндховен, вчера и онзи ден нямах право да пиша за изборите, но изборният ден мина, протоколът е потвърден и спокойно мога да драсна два-три реда. Първо - при нас също се виеше опашка, както при повечето секции в чужбина, толкова дълга, че обвиваше цялата сграда и имаше хора, които са чакали по два часа. Патрулката идва три пъти да пита какво става и защо има струпване на народ, въпреки че знаеха и имахме две дежурни полицайки специално за българските избори. А опашката беше поради простата причина, че два пъти повече хора дойдоха, отколкото предварително бяха заявили. Тоест онлайн заявяват 250 души, допълнително ти се изсипват още 400.
Разбира се като застанах на вратата ги започнах "Ама какво е това нещо, виждам все млади хора, вие интернет нямате ли, какви са тия бумаги, един топ хартия изхабихме, заради вас всичко на ръка попълваме, ама ето сега затова ще си висите на студа да чакате. На другите избори пак да ми дойдете с хартиите. За какво ги пускахме тия онлайн заявления. Лелее, и ние електронно гласуване ще им правим. Абе вие сте в Айндховен, градът на Филипс, тук са се родили толкова технически нововъведения, а ми се държите все едно сме в каменната ера". Стана им гузно на някои, други подвикнаха "Прав сте, така трябва", а по усмивките под маските разбрах следното. Казваха си "Аха, тоя тук говори за онлайн, за електронни гласувания. Ясно, от нашите е". Кои са нашите ли? Нашите сме всички модерно мислещи хора, които желаят да не бъдат слагани пречки пред прогреса в името на нечий интерес. Нашите сме всички, които сме срещу статуквото.
Изборният ден приключи. Предложих на колегите "Искате ли да си развеселим броенето и да допуснем подвиквания, възклицания, възгласи и псувни?" Предложението не бе прието, защото в чужбина българите обикновено са културни и възпитани. "Хубаво, ако щете, аз поне ще си коментирам на глас.". Купчините по размер бяха приблизително следните - най-големите бяха на Демократична България (ооо, бай Ристе) и Слави, и това май не изненада никой, за мен беше удивление третата купчина - Божков (някои колеги, особено които са от дълги години навън, и не се интересуват много какво става у нас, даже питаха кой е тоя - от мен последваха цветущи разяснения по негов адрес), после Мая, след това ГЕРБ (като им видях скромната купчинка, ги пожалих и не ги коментирах), след това Възраждане, възклицание - А, браво, Коста има повече от БСП (следва въпрос - кой е Коста, казвам - Колега от университета), и на опашката БСП и ДПС (още едно възклицание - Брех, нашите турци явно са решили да накажат Доган). Накрая се кротнах, седнахме да си починем и да побъбрим, но в бъбренето не успях да се включа, защото съм заспал. Ми така де, то и да коментираш е изморителна работа. А и най-важното беше свършено. Броенето беше честно. Вотът също. Поне тук в Айндховен.
Кирил Манилов