Свободно мнение - 2026-03-26 08:12:19

Бай Ганьо с телефон: как се прави кампания в болница

Редно ли е кандидат за народен представител да си прави безплатна кампания на гърба на българските лекари?

Ах, каква благодат е нашето време! В него всеки може да стане народен спасител – стига да има телефон с камера, подло сърце и достатъчно публика в социалните мрежи. А ако няма тема – не бойте се! Българската действителност щедро предлага: болници, лекари, пациенти… все подходящи декори за една бърза и евтина предизборна сценка.

Ех, драги читателю, ако Бай Ганьо беше жив днес, не с мускал розово масло щеше да обикаля Европа, а с телефон в ръка щеше да обикаля болниците – и да предава „на живо“.

Защото времената се менят, ала нравите – не особено.

А лекарите? О, те са удобни! Те не отговарят веднага. Те не снимат клипове. Те работят. Те спасяват. Те мълчат. И именно затова са идеалният фон за нечий политически напън.

И тъй, появява се нашият герой – кандидат за народен представител. С поглед строг, с глас загрижен, с жестове отсечени, и диалект, на който никой в Пазарджик не говори. Той не влиза в болницата като човек, който търси истината, а като човек, който вече я е „записал“ – в HD качество, с готово заглавие и драматичен акцент. За по-голяма сигурност е извикал и полицията. Да го пази. 

И ето ти готова рецепта за популярност: Влизаш, снимаш, обвиняваш, публикуваш.

Без покана, без разговор, без грам мисъл в главата, че пречиш на спасяването на животи!

А когато те поканят на среща – истинска, човешка, без филтри и монтаж, по мъжки?

Тогава… тогава работата загрубява. Там няма лайкове. Полицията я няма да те пази. Там има въпроси. И плъховете си влизат по дупките.

И тъй, питаме се – редно ли е? Редно ли е доверието към българския лекар да бъде разменна монета в предизборната търговия? Редно ли е болницата да се превръща в сцена, а пациентът – в статист? Редно ли е лекарят – човекът, който държи живота в ръцете си – да бъде използван като декор в нечий политически етюд?

Или може би това е новият политически жанр – „документален популизъм“, в който фактите са досаден детайл, а внушенията – главен герой?

Някога, ако човек искаше да служи на народа, трябваше да има сърце и кауза. Днес е достатъчно да има интрига и аудитория. 

Но нека не бъдем прекалено строги с бореца за "справедливост" и защитник на лева, който държи парите си в евро и паунди. В крайна сметка, всеки има право на изява. Един лекува тела, друг – лекува пропадналия си рейтинг. Един носи отговорност за човешкото здраве и за човешките животи, друг – за броя гледания на дебелия си депутатски задник.

Само че има една малка подробност, която новият Бай Ганьо - ваксинираният антиваксър и пишман политик -  сякаш пропуска:

българският лекар не е реквизит!

И болницата не е декор!

А народното представителство… то не започва с камера нито с доноси, а с достойнство.