Общество и култура - 2021-06-02 08:54:45

"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва"

   "Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва"

Само три дни след това писмо Ботев потъва в дебрите своя хайдушки Балкан, за да се превърне в легенда. Той даде на България своя ясен и висок глас на живота, в момент, когато тя отстояваше свободата си с цената на всичко. И в този смисъл Ботевият гений и Ботевият подвиг се превръщат в еманация на българския национален дух. 

Няма друг поет като него, с когото България да е така съдбовно свързана. Поезията му е и лична изповед, но и историческа изповед на целия ни народ. В този смисъл животът и делото на Ботев потвърждават казаното от Мигел де Унамуно: "Геният е индивидуализиран народ".

Всяка легенда започва от истина, а голямата истина се превръща в легенда. Животът и смъртта на Христо Ботев са най-красивият ни национален мит. Легендата започва от Калофер-златна среда за свободолюбивия дух и моралната култура. Бащата на Ботев-даскал Ботьо Петков е руски възпитаник, легендарен учител с невероятен дар слово, а майка му Иванка Дрянкова е била жена с изключително чувство към българския фолклор и българските песни. Това и обуславя срещата в поета на словото и песента.

Първото от девет деца Христо заминава за Одеса през 1863г., където по настояване на баща си и с помоща на Найден Геров отива да се учи във Втора одеска мъжка гимназия. Не завършва образованието си там, но през 1866г. вече е учител в град Задунаевка. Това са първите горчиви срещи на Ботев с живота, плод на които е написването на "Майце си". 

Именно с проблема за разминаването между идеал и действителност, младият учител се завръща в България през 1867г., за да замести болния си баща, който умира на следващата година. Сблъсъкът между робската действителност  и свободната личност не дава мира на Христо, който мрази робството, но повече от това той мрази примирението с робството, резултатът-стихотворението "Към брата си".

При отбелязването на Деня на свети Кирил и Методий на 11(24) май(1867) Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на самостоятелна църква. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията. Следващата година е изключително важна както за живота, така и за творческото дело на Ботев-срещата с Любен Каравелов-"Делба", подготовката за преминаването на Желювата чета в България ражда "На прощаване", преминаването на Хаджидимитровата чета ражда баладата "Хаджи Димитър"(макар и написана след 5 години), а легендарната среща с Левски ражда прочутата елегия "Обесването на Васил Левски"(според Киро Тулешков през ноември и началото на декември той живее в изоставена вятърна мелница, заедно с Васил Левски).

В следващите години Ботев работи като учител и редактор, попада в средите на хъшовската емиграция, става и подпредседател на БРЦК. Той редактира самостоятелно 4 вестника. Достатъчно е да прочетем техните заглавия в хронологичен ред, за да се очертае революционната идеология на техния автор: от словото, думата("Дума на българските емигранти", 1871), към пробуждането("Будилник",1873), към борбата, знамето("Знаме", 1874), към крайната цел-Освобождението на отечеството("Нова България", 1876).

Ботевият живот е кратък. Съдбата му е дала малко време, но много талант. В неговита двадесетина стихотворения и в публицистичното му творчество се оглежда и конкретната епоха, но и въпроси, валидни за всички времена-проблеми, които идват от миналото, минават през настоящето и отправят човешката мисъл към бъдещето. В този смисъл Ботев е универсален мислител. В творчеството му ще открием неговите оценки за свободата и робството, за подвига и саможертвата, за лъжата и истината, за честта и безчестието, за подлостта и предателството. Затова Ботев е вечен като творец и диалогът ни с него е жив и до днес. На този диалог времето не може да сложи точка. 

Датите на Ботевото раждане и Ботевата смърт крият символ. Годината, в която той идва на света(1848) е време на революции по цяла Европа. 1876 в пламъците на Априлското въстание Ботев потъва във високото пространство на своя Балкан, за да се превърне в най-гордия ни мит, в своебразна диплома на национална гордост. 

И днес, когато искаме да дадем име на безименните загинали за отечеството ни, ние ги назоваваме с неговото име и ги честваме на неговия празник 2 юни. Ботевото дело и Ботевото слово открояват истинските духовни предели на България. Ботевата поезия ни въвежда не само по драматичните следи на неговото време, тя води българина по най-сложния път към себе си, а без този път няма път за никъде. След като имаме неговата поезия и неговия подвиг, робството става немислимо, а свободата без алтернатива. 

Свободна медия