Антон Дончев
Иска ми се да не забравяме, че имаме две ръце, имаме две шепи. В лявата ръка са семената, които ако посеем ще има какво да ядем догодина. Там са и проблемите, понякога много големи, понякога един мандат, които вълнуват. Но някога един велик човек поискал да му направят някакъв предмет, някакво послание, което като погледне, когато има тревоги, да се поуспокои. И мъдреците се събрали и му направили една гривна, на която пише: "И това ще мине". И на лявата ни ръка да си държим тая гривна и да знаем, че тия неща, които са за лявата шепа ще си отидат.
Но ние имаме и дясна шепа и в нея имам желъди. Дърветата, които ще се посадят може и да не минем под тяхната сянка, но те живеят стотици хиляди години. Това са големите проблеми на нашето време. Проблемите на възпитанието, проблемите на образованието, проблемът на здравеопазването, които се прехвърлят от мандат на мандат и по нашите човешки понятия можем да ги наречем вечни.
Да не забравяме в тия дни, в които ни сърби лявата длан-да не забравяме, че в дясната си ръка ние продължаваме да държим тези проблеми.
Да не забравяме, че утре е 15 септември. Шестстотин хиляди души ученика влизат в нашите училища. В същото време в съседна Турция влизат двайсет милиона ученика!
Нашите ученици, Господ да Благослови нашите жени да продължават да раждат, трябва да си ги върнем в България. Специално вицепрезидентът се занимава с този проблем и той вероятно с пълно право седи в дясната ръка.
Другият проблем това е за нашето самочуствие. Това, което се случва по никакъв начин не трябва да ни накара да наведем глава. Не знам колко милиона години това, което наричаме природа, някои го наричат Бог и с пълно право, е искала да ни изправи. Ний сме създадени за живот на четири крака-много удобно, много здраво, много хубаво седи, ето тая маса, тоя стол-всички имат по четири крака. Тя почва да ни изправя. Изправя ни няколко милиони години. Защо? Първо да ни освободи двете ръце, с които да правим добро и зло. Второ да ни накара да гледаме живота право в очите. И трето може би да израстнем толкова, че да можем да разговаряме с вселената.
Изправихме се! И сега в момента цялата световна общественост се мъчи да накара човека да се научи да върви отново на четири крака. В момента погледнете световната политика, погледнете какво става в България. Някой иска да ни натисне главата и да ни накара да гледаме в земята.
Трябва да гледаме право напред. Трябва да вярваме, че всички проблеми на лявата ръка ще ги решим. И трябва да продължаваме да вярваме, защото едно дете, заведено от майка си в мол, намира едно оловно войниче, минава край него, навежда го, войничето се изправя на крака. Разхожда се детето с майката, връща се долу, так войничето-навежда го, то се изправя. Майката го вижда и му казва: " И какво разбра от цялата работа?", каза: "Майко, трябва да има нещо в него, след като е расло да се изправи, да си стои все изправен."
Ний продължаваме да се изправяме, зарад това през цялото време докато е расла нашата физическа природа е расла и нашата духовна природа. Защото ние имаме достойнство. Глава първа на правата на европееца е, преди правата, преди свободите, преди всичко, достойнство. Не се купува, не се продава, но кара човек да стои прав и да гледа живота в очите. Да сте живи и здрави!