Общество и култура - 2020-07-09 08:30:37

170 години от рождението на Иван Вазов

Няма друг творец в българската литература, с когото нашият народ да е така съдбовно свързан като с Иван Вазов, защото той ни кара да забравим всичко, което ни разделя, и да си спомним всичко, което ни свързва в национално-обединителната форма ние, българите. Спътник на българския национален живот в най-важните му моменти, Вазов заслужава определението: певец на народната съдбина. Но песните му свързват не просто епохи, а нещо в душите ни.

Литературният патриарх е роден  9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот-самото сърце на балкана, в строго патриархално семейство на търговец, където има дълбоки корени, здрав български дух и силно запазено национално чуство.  Брат е на генералите Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика Борис Вазов, а също на доктор Кирил Вазов.

Сътвореното от Иван Вазов е подчинено на една върховна повеля-познанието и самопознанието на България. И на една цел-да покаже родината ни и пред собствените и очи. Творчеството на писателя е една необятна вселена, която обхваща природата, човека, обществото, миналото, настоящето и бъдещето, но в този свят няма хаос, защото всичко е подчинено на една свръхценност-България, българина, българското. Класикът от Сопот ни е показал не само какво е България, но и къде е България.

Вазов е пърият ни професионален писател с половинвековен творчески път, оставя шедьоври във всички литературни жанрове-лирика, епос, драма. Но той е преди всичко поет, автор на над 2000 стихотворения и 18 лирически стихосбирки. Дори когато създава великолепната си проза-разкази, повести, романи- Вазов си остава поет по нагласа, по темперамент. Творческият му регистър е невероятно богат. С еднаква лекота и вдъхновение геният създава балади и поеми, оди и сатири, сонети и епиграми, пейзажна, философска, батална лирика, разкази, повести, драми, романи, елегии, лироепика(22 тома събрани съчинения). И във сички тези творби се откроява със своята мащабност един образ и едно чувство-образът на България и патосът на синовното преклонение пред нея.

За Вазов родината не е някакъв абстрактен образ, а зрим, сърдечен, усезателен- материализиран. Тя започва от майката и словото, откроява се чрез красотата на родната природа. Родината това е и нейната героична история с древните легенди при Царевец, с героиката на Възраждането-от книгата на Хилендарския монах до бесилото на Левски, и априлското патриотично опиянение. Родината, това е възторгът от избавлението и горчивината на новите дни, с поетичната хроника на 5 войни. България-това е нейното бъдеще с вярата в народните добродетели, както и в непреходните човешки стойности-свобода,мисъл,труд,прогрес.

Автор: Димитър Попов

Снимка: БНР